— Този, който не вижда в тази картина нищо друго освен една змия, захапала опашката си, няма право да продължи нататък.
— За какво служи тази книга? — попита Корсо.
Баронесата постави пръст на устните си също като рицаря от първата илюстрация. Тя се усмихваше.
— В пророчествата на Свети Йоан от Патмос се казва, че настане ли царството на Втория звяр, преди последната, решителна битка при Армагедон, „само този, който носи знака, белегът на Звяра или числото на неговото име, ще може да продава и купува“. В евангелието от Лука /4:13/, когато евангелистът говори за изкушението, казва, че отхвърленият трикратно дявол, „отстъпи от него до някое време“. Но дяволът е оставил отворени пътечки за нетърпеливите, оставил е таен път, по който могат да го стигнат и да сключат съюз с него.
— Да му продадат душата си.
Фрида Унгерн се изкиска доволно. Мис Марпъл беше събрала стари приятели на чай и клюкарстваше за дявола. „Познай какво научих за него! Никога не би предположила, мила! Просто не знам откъде да започна. Представи си, Пеги, скъпа...“
— Дяволът си знае урока — продължи тя. — На времето е бил млад и неопитен и е правил грешки. Случвало се душите да му се измъкнат в последния момент, спасени от любовта, Божията милост и други такива. Затова накрая включил в договора допълнителна клауза за предаването на душата и тялото на собственика след изтичането на упоменатия в договора срок „без право на обжалване и прибягване до други инстанции, както и на призоваване на милостта Божия“. Всъщност тъкмо тази клауза може да бъде открита в „Деветте порти“.
— Ама че гаден свят — отбеляза Корсо. — Дори Луцифер е принуден да прибягва до допълнителни клаузи в договорите.
— Нали разбирате, в наши дни се навъдиха много мошеници. Ако могат да го сторят безнаказано, хората са склонни да си приберат обратно всичко, включително и душата си. Клиентите се измъкват и отказват да изпълняват договорните условия. На дявола му е дошло до гуша — и с право.
— Какво друго съдържа книгата? Какво е значението на деветте гравюри?
— По принцип те са елементи на ребус, който трябва да бъде решен. Използвани в съчетание с текста, даряват власт на този, който умее да ги ползва. В тях е скрита формулата за намиране на магическото име, с което трябва да бъде призован дяволът.
— И върши ли работа?
— Не. Защото книгата е подправена.
— Вие опитвали ли сте да се възползвате?
Фрида Унгерн беше шокирана.
— Можете ли да си представите как аз, на моите години, ще се изтъпаня в средата на магически кръг и ще почна да призовавам Велзевул? Моля ви! Може преди петдесет години да е приличал на Джон Баримор, но и красавците остаряват. Я си представете как би ми се отразило едно разочарование при тази напреднала възраст! Предпочитам да си живея със спомените от младостта!
Корсо я изгледа с насмешливо учудване.
— Но аз мислех, че вие и дяволът... Читателите ви приемат за пълноправна вещица.
— Читателите се заблуждават. От познанията си за дявола правя пари и не намесвам тук никакви емоции. — Тя погледна през прозореца. — Пропилях цялото състояние на покойния си съпруг, за да създам тази колекция, и сега живея от авторски хонорари.
— Които несъмнено не са за пренебрегване. Вие сте кралицата на книжарниците.
— Животът е скъп, господин Корсо. Извънредно скъп, особено когато се налага да сключваш сделки с хора като нашия общ приятел Монтегрифо, за да се добереш до редките издания, които търсиш. В наши дни Сатаната е добър източник на доходи — нищо повече. Вече навърших седемдесет години. Не мога да си губя времето с глупави фантазии и старомомински мечти... Нали ме разбирате?
Сега беше ред на Корсо да се усмихне.
— Напълно.
— Когато казвам, че тази книга е подправена — продължи баронесата, — имам право да го твърдя, защото съм проучила подробно нейната история. В нея има празнота — образно казано, разбира се, защото иначе копието няма липси. Този екземпляр е бил собственост на мадам дьо Монтеспан, фаворитката на Луи XIV. Тя е била една от първожриците на сатанизма във френския кралски двор и дори успяла да наложи редовно отслужване на черна литургия. Запазено е нейно писмо до мадам дьо Пейрол, нейна приятелка и довереница, в което фаворитката се оплаква от безполезността на книгата. Там пише, че в книгата имало „всичко, което препоръчват мъдреците, и все пак нещо в нея не е наред, думите никога не могат да се наредят в необходимата поредност“.