Бреговете на Сена
„Загадката изглежда неразрешима по същите причини, поради които може да бъде разрешена“
Едгар Алън По, „Убийствата на улица „Морг“
— Шифърът е елементарен — казваше Фрида Унгерн, — на принципа на съкращения, подобен на ползваните в много старинни латински ръкописи. Възможно е това да се дължи на факта, че голяма част от текста Аристиде Торча препечатва дума по дума от друга, много по-стара книга, най-вероятно легендарния „Деломеланикон“. Значението на текста под първата гравюра е разбираема за всеки, който има най-повърхностни познания от езотерични текстове: NEM. PERV.T QUI N.N LEG. CERT.RIT очевидно означава NEMO PERVENIT QUI NON LEGITIME CERTAVERIT.
— Побеждава само онзи, който се сражава по правилата.
Пиеха трето кафе. Явно Корсо беше одобрен — поне на официално равнище. Забеляза, че баронесата отново кимна доволно.
— Отлично. Можете ли да разтълкувате поне отчасти гравюрата?
— Не — излъга Корсо, без да мигне. Току-що беше забелязал, че в екземпляра на баронесата крепостните стени на града, към който яздеше конникът имаха три, а не четири кули. — Като изключим, разбира се, жеста, който е много красноречив.
— Значението е следното: конникът се обръща към всеки, който иска да мине по пътя, и подканва към мълчание — tacere, „мълчанието“, което препоръчва окултната философия. Крепостните стени на града опасват кулите, които символизират тайната. Забележете, че вратата е затворена — целта на книгата е тя да се отвори.
Изтръпнал от напрежение, Корсо прелисти няколко страници, докато стигна до втората гравюра — отшелникът, изправен пред друга врата. Той държеше ключа в дясната си ръка. Надписът гласеше CLAUS. РАТ.Т
— CLAUSAE PATENT — разчете баронесата. — „Отварят затвореното“. Затворени врати... Отшелникът символизира познанието, учението и мъдростта. Вижте, до него стои куче — такова черно куче според преданието съпровождало навсякъде Агрипа. Вярното куче. От Плутарх до Брам Стоукър в „Дракула“ и Гьоте в неговия „Фауст“, всички твърдят, че черното куче е едно от животните, в които дяволът най-често предпочита да се превъплъщава. Що се отнася до фенера, това е фенерът на философа Диоген, който толкова презирал земната власт. Ако си спомняте, единственото нещо, което иска той от всемогъщия Александър Македонски, е да се отмести, защото му закрива слънцето, тоест светлината.
— А буквата „Тет“?
— Не съм сигурна — тя потупа леко с пръст гравюрата. — В тарото отшелникът, много подобен на този образ, често бива съпровождан от змия, или тояга, която има същото символично значение. В окултната философия змията или драконът са пазители на тайната градина, на златното руно, и спят винаги с отворени очи. Те са Огледалото на Тайното Изкуство.
— Ars diavoli — отбеляза небрежно Корсо и баронесата кимна едва забележимо със загадъчна усмивка на устните. Само че Корсо знаеше — от Фулканели и други старинни текстове, че терминът „огледало на тайното изкуство“ не принадлежеше на демонологията, а на алхимията. Зачуди се какъв процент от демонстративната начетеност на баронесата е чисто шарлатанство. После въздъхна. Чувстваше се като златотърсач със сито в ръка, нагазил до кръста в златоносната река. Все пак, каза си той, и тя има нужда от нещо, с което да запълва тези бестселъри по петстотин страници.
Междувременно Фрида Унгерн беше минала на третата гравюра.