— Надписът гласи VERB. D.SUM C.S.T ARCAN., което ще рече VERBUM DIMISSUM CUSTODIAT ARCANUM. Може да се преведе приблизително така „Загубеното слово пази тайната“, символиката на гравюрата е многозначителна: мостът е връзката между единия бряг — светлината, и другия — мракът. Значението е традиционно — още от класическата митология. Като дъгата, която свързва земята с небето — или с подземния свят... За да се мине по моста обаче, трябва да се отварят укрепените врати.
— Ами стрелецът, който се крие в облаците?
Този път не успя да се овладее, и гласът му трепна, докато задаваше въпроса. В книга номер едно и в книга номер две колчанът, който висеше от рамото на стрелеца, беше празен. А тук, в книга номер три, в него имаше една стрела. Фрида Унгерн беше поставила пръст върху гравюрата.
— Лъкът е оръжието на Аполон и Диана, богове на светлината — светлината е символ на върховната власт. Божият гняв или сам Бог. Противникът, който причаква всеки, осмелил се да прекоси моста. — Баронесата се приведе напред и продължи тихо и поверително: — Тази илюстрация е страшно предупреждение. С такива неща шега не бива.
Корсо кимна и продължи да прелиства, докато стигна четвъртата илюстрация. Чувстваше как мъглите в главата му се разсейват. Вратите се отваряха с осезаемо скърцане. Гледаше шута пред каменния лабиринт. Надписът под тази илюстрация гласеше: FOR. N.N OMN. A.QUE. Фрида Унгерн го разчете като FORTUNA NON OMNIBUS AEQUE — „Съдбата не е еднаква за всеки“.
— Този образ напомня на лудия от тарото — обясняваше тя. — Според исляма лудият е Божи човек. Той, разбира се, също държи тояга — символ на змията. Това е „глупакът“ от средновековието, жокерът от картите за игра, най-общо казано — шутът. Той символизира съдбата, късмета, края на всичко — очакваният или неочакван край. Погледнете заровете. В средновековието шутовете са били привилегировани личности. Било им е позволено да вършат и говорят неща, недопустими за повечето хора. Целта на присъствието им била да напомнят на господарите си, че са смъртни, че краят им е неизбежен — както на всички останали.
— Но този тук твърди обратното — отбеляза Корсо. — Съдбата не е еднаква за всекиго.
— Разбира се. Този, който се разбунтува и упражни правото си на свобода, поема риска да промени съдбата си. Това е идеята на цялата книга, това е и обяснението на шута — символичният образ на свободата, единственият истински свободен и мъдър човек. В окултната философия шутът се идентифицира с живака на алхимиците. Той е пратеник на боговете и превежда душите през царството на сенките...
— През лабиринта.
— Да. Ето го. — Тя посочи гравюрата. — И тук, както виждате, входът е затворен.
„Изходът — също“, каза си Корсо и неволно потръпна. После затърси следващата гравюра.
— Този надпис е по-лесен за разчитане — каза той. — FR.ST.A. Единствено него бих се осмелил да разчета. Предполагам, че липсващите букви са „u“ и „e“ — FRUSTRA. Което ще рече „напразно“.
— Много добре. Точно това е думата. Илюстрацията отговаря напълно на надписа. Скъперникът брои жълтиците си, без да забелязва изправилата се зад рамото му Смърт. Смъртта държи два съвсем ясни символа — пясъчен часовник и вила.
— Защо вила, а не коса?
— Защото смъртта коси, но дяволът прибира окосеното.
Стигнаха до шестата гравюра — човекът, обесен на крака си, увиснал на крепостната стена. Фрида Унгерн се прозя демонстративно, подчертавайки колко елементарна е символиката на илюстрацията.
— DIT.SCO M.R — DITESCO MORI, „смъртта ме обогатява“ — изречение, под което дяволът може да се подпише с две ръце. Не сте ли на същото мнение?
— Сигурно е така. Това му е занаятът, в края на краищата — Корсо плъзна пръст по гравюрата. — Какво символизира обесеният?
— На първо място — дванайсети аркан в тарото, но има и други възможни интерпретации. Лично аз смятам, че символизира постигането на промяна с помощта на жертвоприношение... Познавате ли сагата за Один?
„Девет дълги нощи висях
на високите стени
и ветрове ме брулеха
без милост...“
— Може да се направи например следната асоциация — продължи баронесата. — Луцифер е застъпник на свободата и понася наказанието си, защото е дарил познание на човечеството — познание чрез жертвоприношение, осъждайки се да бъде прокълнат навеки.
— А седмата илюстрация?
— DIS.S P.TI.R MAG. Това не изглежда много ясно на пръв поглед. Предполагам, че става дума за една обикновена поговорка, много популярна сред окултистите: DISCIPULUS POTIOR MAGISTRO.
— Ученикът надминава учителя?
— Нещо подобно. Кралят и просякът играят шах на дъска, чиито квадратчета са от един цвят. През това време черното куче и бялото куче, символите на Злото и Доброто, се бият ожесточено. Луната, която символизира едновременно мрака и Майката, наднича през прозореца. Спомнете си мистичното вярване, че след смъртта душите отиват на луната. Нали казахте, че сте чел моята „Изида“? Черното символизира мрака, Кимерийските[48] сенки, земята, нощта, смъртта... Черният цвят, с който се свързва Изида, съответства на синия цвят, в който се облича Богинята-дева, Луната. Когато умираме, ние се връщаме при нея, в изначалния мрак, откъдето сме дошли. Мракът има двойствено значение — той е едновременно заплашителен, но може и да укрива и защитава. Кучетата и луната могат да бъдат разтълкувани и по друг начин. Богинята-ловджийка, Артемида, римската Диана, си отмъщавала на тези, които се осмелявали да се влюбят в нея или да се опитат да похитят девствеността ѝ... Предполагам, знаете легендата.