Е… аз не съм същият. Кайл и Иън се надяват, че моята стръмно спускаща се надолу спирала, по която се нося, скоро ще смени посоката и ще се изстреля нагоре. Двамата вярваха, че след като завърша гимназия, ще започна да се отнасям сериозно към колежа, но не се получи така, както навярно са си го представяли. Всъщност оценките ми са толкова ниски, заради многото ми отсъствия, че аз дори не съм сигурен, че ще избутам семестъра.
Но се опитвам. Бог ми е свидетел, че се опитвам. Всяка сутрин се събуждам и си казвам, че днес ще е по-добре. Днес ще е денят, когато ще се отърся от чувството на вина. Но после нещо се случва и събужда онова чувство, което искам да удавя, преди да се е появило. И точно това правя. Давя всичко с алкохол, приятели и момичета. И поне през остатъка от нощта не се налага да мисля за извършените грешки. За живота, който разруших.
Мисълта заставя очите ми да се отворят и да срещнат слънчевата светлина, струяща в стаята. Примижавам и закривам очи с длан. Изчаквам няколко секунди, преди да се опитам да стана и да намеря дрехите си. Когато най-после се изправям на крака, откривам панталона. После виждам тениската, която облякох вчера преди да отида на занятия.
Но след това? Нищо. Не помня абсолютно нищо.
Намирам обувките си и ги нахлузвам. Когато съм напълно облечен, отделям една секунда, за да огледам стаята. Изобщо не ми изглежда позната. Приближавам се до прозореца и надзъртам навън. Виждам, че се намирам в жилищен блок. Обаче нищо наоколо не ми е познато, но това може да се дължи на факта, че все още не мога изцяло да отворя очи, за да видя по-надалеч. Всичко ме боли.
Много скоро ще разбера къде се намирам, защото зад мен се отваря вратата на банята. Стискам здраво очи, защото нямам представа коя е тя или какво ще очаква от мен.
— Добро утро, слънчице!
Познатият й глас изпълва стаята и с мълниеносна скорост се забива право в сърцето ми. Коленете ми омекват, сякаш всеки миг ще се подгънат под мен. Всъщност мисля, че точно това се случва. Аз се улавям за най-близкия стол и рухвам на него, обхващайки главата си с ръце. Не мога дори да я погледна.
Как е могла да причини подобно нещо на Кайл?
Как е могла да ми позволи аз да му го причиня?
Джордин приближава към мен, но аз отказвам да я погледна.
— Ако смяташ да повръщаш, най-добре го направи в банята.
Клатя глава с надеждата да заглуша гласа й, апартаментът й да изчезне, да изтрия второто най-лошо нещо, което съм извършвал в живота си.
— Джордин. — Когато чувам немощния си глас, разбирам защо тя си мисли, че всеки миг ще повърна. — Как се случи това?
Чувам как тя се пльосва върху матрака на леглото, намиращо се на няколко крачки от мен.
— Ами — подхваща, — сигурна съм, че е започнало с един или два шота. Няколко бири. Няколко готини момичета. И е завършило, когато ми се обади разплакан в полунощ и пелтечеше нещо за някаква дата и как трябва да се прибереш у дома, но си прекалено пиян и не искаш да звъниш на Кайл, защото щял яко да ти се разсърди. — Тя става и се отправя към дрешника. — И повярвай ми, наистина щеше да побеснее. А ако му кажеш, че си пренощувал тук, за да не разбере, Кайл ще се разсърди на мен. Така че по-добре да не ме изпортваш, Бен. Иначе ще те убия.
Мозъкът ми се опитва да смели информацията, но Джордин говори прекалено бързо.
Значи аз съм й се обадил? За помощ?
Ние не сме…
Господи, не. Тя не би могла да го направи. Аз, от друга страна, изглежда не мога да се контролирам, когато се намирам в такова състояние. Но поне съм се обадил на Джордин, преди да извърша нещо глупаво. Двамата с Кайл са заедно от достатъчно дълго време, затова я чувствам като сестра и би трябвало да й се доверя, че няма да каже на Кайл. Но въпросът все още остава… защо бях гол? В нейното легло?
Джордин излиза от дрешника и днес за пръв път я поглеждам. Тя изглежда както обикновено. Изобщо не е виновна. Може би малко уморена, но както винаги се усмихва.
— Тази сутрин ти видях голия задник — прихва тя. — Какви, по дяволите, си ги свършил? Казах ти да вземеш душ, но след това трябваше да си направиш труда поне да се облечеш. — Джордин мръщи лице. — Сега ще трябва да пера чаршафите.
Тя се захваща да дърпа чаршафите от матрака.
— Надявам се, че когато се преместя да живея при Кайл, ще започнеш да носиш боксерки или нещо друго. Не мога да повярвам, че бях принудена да спя на дивана, докато пияният ти задник се ширеше върху цялото ми легло. — Искам да я помоля да говори по-бавно, но с всяка нейна изречена дума изпитвам все по-голямо облекчение. — Вечно ще си ми задължен.