Сервитьорът се опитва да завърже разговор с мен за това, че зад гърба ми седи мъж, който прилича на Донован О'Нийл, актьора, изиграл Макс Епкот. Преструвам се, че не се сещам кой е и мъжът е силно удивен. Аз просто искам той да се махне час по-скоро. Накрая сервитьорът се отдалечава и ме оставя на спокойствие. Облягам се назад, опитвайки се да чуя за какво разговарят.
— Ами, да. Малко съм потресен, но това е истината — казва баща й.
Чакам нейния отговор. Пропуснах какво й бе казал преди това заради словоохотливия сервитьор, но съдейки по мълчанието й, явно не е нещо, което е искала да чуе.
— Фалън? Ще кажеш ли нещо?
— Какво трябва да кажа? — Тя не звучи щастлива. — Да не би да очакваш да те поздравя?
Усещам как баща й се обляга назад.
— Е, надявах се, че ще се зарадваш за мен.
— Да се зарадвам за теб?
Добре. Каквото и да й е казал, я е ядосало. Тя притежава дързост, не мога да й го отрека.
— Не подозирах, че отново мога да стана баща.
Не мога да определя как се чувствам аз при тази новина. За секунда си спомням, че този мъж някога е бил влюбен в моята майка и това би могло да се случи с тях, ако ракът не я бе убил.
Искам да кажа… знам, че не ракът я уби. А пистолетът. Но и в двата случая, виновен беше ракът.
— Да се изпразниш във влагалището на двайсет и четири годишна жена не те прави баща — изрича Фалън.
Аз тихо се смея. Не знам защо, но само да слушам как тя разговаря с него, облекчава малко вината ми. Може би защото винаги съм си я представял като кротка, тиха девойка, потънала в самосъжаление. Но тя се държи като бунтарка, която не се бои да каже какво мисли.
И все пак… това е безумие. Аз не би трябвало да съм тук. Кайл ще ме убие, ако разбере какви ги върша.
— Нима смяташ, че нямам право да се наричам баща? Тогава какъв съм аз за теб?
Не бива да подслушвам личния им разговор. През следващите няколко минути се опитвам да се съсредоточа върху лаптопа, който донесох със себе си, но само превъртам екраните, преструвайки се, че работя, докато през цялото време слушам какво говори този нетактичен кретен баща й.
От мястото си я чувам как въздъхва.
— Ти си непоносим. Сега разбирам защо мама те е напуснала.
— Майка ти ме напусна, защото преспах с най-добрата й приятелка. Личността ми няма нищо общо с това.
Как е могла моята майка да обикне този мъж?
Сега, като мисля за това, вече не съм толкова сигурен, че го е обичала. Изглежда той е писал всички онези писма и есемеси. Никога не видях нищо, което тя му е изпратила, така че може би връзката им е била кратка и чувствата са били само от негова страна и той все още не може да ги преодолее.
Тази мисъл ме кара да се чувствам по-добре. Потръпвам, като си помисля, че моята майка е била просто обикновена жена, която понякога е вземала погрешни решения в отношенията си с мъжете, а не онази всезнаеща героиня, чийто навярно измислен образ пазя в паметта си.
Сервитьорът прекъсва разговора им, за да донесе обяда им. Аз въртя очи, когато той се преструва, че току-що е забелязал, че обслужва самия Донован О'Нийл. Чувам го как моли Фалън да направи снимка на двамата с баща й. Застивам на мястото си, питайки се дали тя ще се изправи и ще мога да я видя.
Но няма никакво значение дали съм готов или не, защото тя току-що ги посъветва да си направят селфи, след което се запътва към тоалетната. Фалън минава покрай мен и в секундата, когато се появява в полезрението ми, дъхът ми секва.
Тя върви в противоположната посока, затова не мога да видя лицето й. Виждам само косата й. Фалън има дълга, гъста и права тъмнокестенява коса, със същия цвят като този на обувките й, която се спуска чак до кръста.
И дънките й. Те й прилягат толкова идеално, че сякаш са шити по поръчка — прилепват по всяка извиква, от бедрата до глезените. Обгръщат я плътно като втора кожа и аз неволно се питам какви гащички носи под тях. Защото не виждам очертанията на бельо.
Може да носи прашки, но може и да… какво става, по дяволите, Бен? Откъде ти хрумнаха подобни мисли?
Пулсът ми се ускорява, защото знам, че трябва да се махна оттук. Трябва да стана и да си тръгна и да приема факта, че изглежда всичко с нея е наред. Баща й може и да е кретен, но тя изглежда отлично умее да отстоява себе си, така че близостта ми до тях няма никому да донесе нищо добро.