Разговорът замира за миг. Достатъчно дълго, за да помоли баща й да му допълнят чашата с вода. Достатъчно дълго, за да долее сервитьорът моята чаша и достатъчно, за да стана и отида до тоалетната, да се опитам да се успокоя и да се върна на мястото си, без да удуша мъжа в сепарето зад мен.
— Заради теб ми се иска завинаги да зачеркна мъжете от живота си — заявява тя.
По дяволите, заради баща й аз самият искам тя завинаги да зачеркне мъжете. Ако мъжете наистина са толкова повърхностни като този, всички жени би трябвало завинаги да ги зачеркнат.
— Това не би трябвало да е проблем — отвръща баща й. — Доколкото ми е известно, си ходила само на една среща, при това преди повече от две години.
И в този миг цялото ми благоразумие се разбива на пух и прах.
Нима той не помни какъв ден е днес? Нима няма абсолютно никаква шибана представа какво е преживяла дъщеря му през последните две години? Сигурен съм, че тя е прекарала цяла година да се възстановява и благодарение на няколкото секунди, през които надникнах в очите й, мога да кажа, че тя не притежава нито капка самочувствие. А сега той й навира в лицето факта, че тя не се е срещала с момчета от онзи нещастен случай?
Ръцете ми треперят, толкова съм бесен. Мисля, че съм дори по-бесен, отколкото през онази нощ, когато подпалих колата му.
Измъквам се от сепарето, неспособен да се спра. Но проклет да съм, ако позволя това момиче да прекара още една секунда без някой, който да я защити както трябва.
Плъзгам се на дивана до нея.
— Извини ме, че закъснях, бебче — заявявам и я прегръщам през раменете.
Тя се сковава под ръката ми, но аз продължавам. Притискам устни до слепоочието й и неволно вдъхвам аромата на шампоана й, ухаещ на цветя.
— Проклетите лосанджелиски задръствания — промърморвам.
Протягам ръка към баща й и преди да изрека името си, в главата ми се мярва въпросът дали той ще го разпознае по някакъв начин, след като е бил близък с майка ми. Няколко години след смъртта на баща ми, тя си е възвърнала моминското име, така че той може би няма представа кой съм. Поне се надявам.
— Аз съм Бен — представям се. — Бентън Джеймс Кеслър. Гаджето на дъщеря ви.
В изражението на лицето му няма и намек, че ме е познал. Той няма представа кой съм.
Баща й стиска ръката ми, а аз искам да го издърпам през масата и да го фрасна яко с юмрук през зъбите. И вероятно щях да го направя, ако не усетих как тя все повече се напряга до мен. Облягам се назад, притеглям я към себе си и шепна в ухото й:
— Просто се включи в играта.
В този миг в главата й сякаш светва ярка крушка, защото в същата секунда объркването върху лицето й се измества от възторг. Тя ми се усмихва, обляга се на мен и проронва:
— Не мислех, че ще успееш да дойдеш.
Аха, искам да кажа. И аз също не мислех, че ще седя тук. Но тъй като навярно не мога да направя живота ти още по-лош на тази дата, поне мога да се опитам да го направя малко по-добър.
Глава 27
Подреждам прочетените листове в нова купчина. Взирам се недоумяващо в ръкописа. Знам, че би трябвало да съм ядосана, задето толкова дълго ме е лъгал, но сега, четейки мислите му, някак си оправдавам постъпките му. И не само това, но оправдавам и поведението на баща си.
Бен е прав. Сега, като си припомня онзи ден, осъзнавам, че баща ми не е изцяло виновен. Той бе изразил своето мнение за кариерата ми, на което всеки родител има право. Не бях съгласна с него и с начина, по който го направи, но баща ми никога не е бил добър в общуването. Очевидно съм му се нахвърлила почти веднага, след като е седнал в сепарето. Той е минал в защитен режим, а аз в нападение и оттам нататък всичко е тръгнало накриво.
Трябва да помня, че хората показват любовта си по различни начин. И макар моят и неговият начин да са напълно противоположни, това все пак е любов.
Разлиствам следващата глава, но от страниците между пета и шеста глава изпадат няколко листа. Оставям ръкописа и ги вземам. Още едно писмо от Бен.
Фалън,
Всичко, което е описано в ръкописа след този момент, ти е известно. Тук е цялата ни история. Всеки ден, който прекарвахме заедно и дори няколкото дни, през които бяхме разделени. Всяка мисъл, която ми е минавала през главата в твое присъствие… или почти всяка.