Изборът е твой. Можеш да продължиш да четеш този ръкопис и аз се надявам, че това ще ти помогне да намериш покой и да затвориш тази глава от живота си. Или можеш да спреш да четеш още сега и да дойдеш при мен и да ми простиш.
Бен
ПОСЛЕДЕН ДЕВЕТИ НОЕМВРИ
Глава 28
Ръкописът, който вчера оставих пред вратата на Фалън, съдържа 83 456 думи. В първите пет глави има приблизително 23 000 думи, преди тя да стигне до писмото. Лесно би могла да прочете 23 000 думи за три часа. Ако е започнала да чете веднага, след като го оставих, би трябвало да е свършила да чете първата част до три сутринта.
Но вече е почти полунощ. Изминаха двайсет и четири часа, откакто я видях да взема ръкописа и да затваря вратата. Което означава, че е имала повече от двайсет допълнителни часа, но тя все още не е тук.
Което означава, че очевидно няма да дойде.
По-голямата част от мен очакваше, че тя няма да се появи днес, но една малка частица все още таи надежда. Не мога да кажа, че нейният избор е разбил сърцето ми, защото това би означавало, че сърцето ми все още е цяло.
То е разбито вече цяла година, така че решението на Фалън да не дойде не променя нищо — то си остава все така осакатено, както през изминалите триста шейсет и пет дни.
Изненадан съм, че служителите на ресторанта ми позволиха да чакам толкова дълго в това сепаре. Седя тук едва ли не от зазоряване с надеждата, че Фалън цяла нощ е чела ръкописа. Сега вече наближава полунощ и това означава, че съм прекарал в това сепаре цели осемнайсет часа. Ще се наложи да оставя много щедър бакшиш.
В 23,55 оставям бакшиша. Не искам да бъда тук, когато часовникът възвести настъпването на десети ноември. По-добре да изчакам последните пет минути в колата си.
Когато отварям вратата на ресторанта, сервитьорката ме изпраща със съчувствен поглед. Сигурен съм, че никога не е виждала някой да чака толкова дълго, след като явно му е била вързана тенекия, но поне ще разполага с интересна история, която да разказва.
Часът е 23,56, когато приближавам паркинга.
Часът е 23,56, когато я виждам да отваря вратата и да излиза от колата си.
Все още е 23,56, когато сграбчвам с ръце тила си и рязко вдишвам хладния ноемврийски въздух, за да се убедя, че дробовете ми още работят.
Фалън стои до колата си и вятърът издухва кичури коса върху лицето й, докато тя ме гледа от другия край на паркинга. Имам чувството, че ако направя една крачка към нея, от тежестта в моето сърце земята под краката ми ще се пропука. Двамата стоим неподвижно няколко секунди.
Тя свежда поглед към телефона в ръката си, а сетне го насочва отново към мен.
— Часът е 23,57, Бен. Имаме само три минути, за да го направим.
Взирам се слисано в нея, недоумявайки какво иска да каже. Че ще си тръгне след три минути? Че ми дава само три минути, за да й кажа нещо в своя защита? Въпросите се тълпят в главата ми, когато зървам, че ъгълчето на устата й се повдига в усмивка.
Тя се усмихва.
В мига, в който осъзнавам, че Фалън се усмихва, аз хуквам. Прекосявам паркинга за броени секунди. Прегръщам я и я притискам към гърдите си, а когато усещам как ръцете й ме обвиват в отговор, аз реагирам като най-големия анти алфа-мъжкар.
Разплаквам се като шибано бебе.
Още по-здраво притискам тила й към себе си и заравям лице в косата й. Държа я толкова дълго, че вече нямам представа дали все още е девети ноември или вече е настъпил десети. Но датата няма значение, защото възнамерявам да я обичам всеки божи ден.
Фалън охлабва хватката си и се отдръпва от рамото ми, за да ме погледне. Сега и двамата се усмихваме и аз не мога да повярвам, че това момиче е намерило в сърцето си прошка за мен. Но го е направила и аз го виждам по лицето й. Виждам го в очите й, в усмивката й, в начина, по който се държи. Усещам го в нежната милувка на пръстите й, когато изтрива сълзите ми.
— Гаджетата в романите плачат ли толкова много като мен? — питам я аз.
Тя се смее.
— Само истински страхотните.
Притискам чело о нейното и стискам очи. Искам да задържа този миг колкото може по-дълго. Само защото тя е тук и само защото ми е простила, не означава, че е дошла, за да ми обещае вечна любов. И аз трябва да съм готов да го приема.