— Бен, трябва да ти кажа нещо.
Отдръпвам се и я гледам. Сега, когато виждам сълзи в нейните очи, вече не се чувствам толкова жалък. Тя протяга ръце и нежно гали бузата ми.
— Не дойдох, за да ти простя.
Усещам как челюстта ми се сковава, но се опитвам да се отпусна. Знаех, че има такава вероятност. И аз съм длъжен да уважа решението й, без значение колко ще ми е тежко.
— Ти си бил на шестнайсет — продължава Фалън. — Преживял си едно от най-страшните неща, което са можели да сполетят едно дете. Онази нощ си постъпил така не защото си бил лош човек, Бен. А защото си бил един изплашен тийнейджър и понякога хората допускат грешки. Ти прекалено дълго си таил огромна вина в душата си. Не можеш да молиш за прошката ми, защото няма какво да ти прощавам. По-скоро обратното — аз съм тук, за да помоля за твоята прошка, Бен. Защото аз познавам сърцето ти, Бен, и твоето сърце е способно само на любов. Трябваше да го осъзная още миналата година, когато се усъмних в теб. Още тогава трябваше да ти дам шанс да ми обясниш. Ако просто те бях изслушала, щяхме да си спестим цяла година на болка и страдание. Така че заради това… те моля да ми простиш. Толкова съжалявам. Надявам се, че ще можеш да ми простиш.
Фалън се взира в мен с искрена надежда — сякаш действително вярва, че отчасти е виновна за всичко, което някога сме преживели.
— Ти нямаш право да ми се извиняваш, Фалън.
Тя въздъхва дълбоко и кимва.
— Тогава и ти нямаш право да ми се извиняваш.
— Добре — съгласявам се. — Прощавам си.
Тя се смее.
— И аз си прощавам.
Фалън вдига ръце към косата ми, заравя пръсти в нея и ми се усмихва. Погледът ми зърва превръзката върху лявата й китка и тя го забелязва.
— О. Едва не забравих най-важната част. Затова толкова закъснях. — Тя започва да развързва превръзката. — Направих си татуировка. — Вдига китката си, на която има малка татуировка във формата на разтворена книга. Върху едната отворена страница е нарисувана комедийна маска, а върху другата — трагична. — Книги и театър — обяснява Фалън смисъла на татуировката. — Моите две любими неща. Направих я преди около два часа, когато осъзнах колко безумно съм влюбена в теб. — Тя ме гледа с блестящи от сълзи очи.
Издишам рязко и улавям китката й. Поднасям я към устните си и я целувам.
— Фалън — промълвявам. — Ела у дома с мен. Искам да те любя и да заспя до теб. А на сутринта ще ти приготвя закуската, която ти обещах миналата година. Препържен бекон и яйца на очи.
Тя се усмихва, но не се съгласява на закуската.
— Всъщност утре ще закусвам с татко.
Да чуя, че ще закусва с баща си ме изпълва с още по-голямо щастие, отколкото ако се беше съгласила да закусва с мен. Знам, че баща й не е идеалният родител, но той все пак й е баща. Изпитвам огромна вина, задето съм отговорен за голяма част от напрежението в техните отношения.
— Но ще дойда у вас с теб — додава тя.
— Добре — отвръщам. — Тази нощ си моя. Просто ще отложа закуската за вдругиден. И за всеки следващ ден до другия девети ноември, когато ще падна на коляно и ще ти направя най-достойното за роман предложение за брак за всички времена.
Тя ме шляпва по гърдите.
— Това беше огромен спойлър, Бен! Докато четеше любовните романи, не се ли научи, че трябва да се предупреждава при наличие на спойлъри?
Аз се ухилвам и доближавам устни до нейните.
— Внимание, спойлър. И те заживели дълго и щастливо. И после я целувам.
И целувката е дванайсетка.
Не е край.
Далеч не е.
БЛАГОДАРНОСТИ
Първо искам да благодаря на всички, които имат принос за тази книга. Моите първи читатели и най-добри приятели. По-конкретно на Тарин Фишър, Моли Кей Харпър (която е моят гуру по сексуалните сцени), Уаноу Файт, Миша Робинсън, Мериъм Арчър, Катрин Перес, Карън Лоусън, Уилма Гонзалес, Кейчи Блу-Бъкли, Стефани Коен, Чели Лагоски Норткът, Дженифър Стилтнър, Наташа Томич, Йестас и Кристин Делкамбър.
На жените, които ми помагат да се справям с хаотичния си живот, като се започне от проверките по плащанията на сметките ми до организирането на читателските групи: Стефани Коен, Бренда Перес, Мърфи Хопкинс, Чели Лагоски Норткът, Памела Кериън и Кристин Делкамбър.
И макар че издателство „Бруклин Букс“ не е свързано с тази книга, мнозина доброволци от неговия екип допринесоха много тя да види бял свят. Затова искам сърдечно да благодаря на всички, които опаковаха пакетите с книги, разпечатваха етикети и разпределяха безплатните екземпляри! Но най-вече на Лин Рейнолдс, която направляваше цялата тази благотворителна дейност и се справи чудесно, въпреки многобройните затруднения.