Дори не знам как да реагирам на това. Сега тя ме гледа, очаквайки отговор, но нищо не ми хрумва. Фалън подпира брадичка върху ръката си и се втренчва в пространството зад мен.
— Не ме бива много в спонтанните мотивационни речи — заявявам аз. — Понякога, късно вечер, преписвам разговорите, които съм водил през деня, но ги променям така, че да съдържат всичко, което бих искал да кажа в онзи момент. Затова държа да знаеш, че когато довечера преразказвам този разговор върху лист хартия, ще ти отговоря нещо наистина героично, което ще те накара да се почувстваш доволна от живота си.
Тя отпуска чело върху ръката си и избухва в смях. Гледката извиква усмивка и на моите устни.
— Несъмнено това е най-добрият отговор, който съм получавала, след като разкажа своята история.
Навеждам се, за да хвърля моята купичка в кошчето зад нея. И за пръв път се приближавам толкова до нея, след като седяхме заедно в сепарето. Тялото й тутакси застива от близостта ми. Вместо да се отдръпна, аз я поглеждам право в очите, а после се съсредоточавам върху устните й.
— Нали за това са гаджетата — проронвам и бавно се отдръпвам.
Обикновено не се колебая, преди да започна да флиртувам с някое момиче. Правя го през цялото време. Но Фалън ме гледа така, сякаш току-що съм извършил смъртен грях и аз започвам да се съмнявам дали правилно съм разчел сигналите помежду ни.
Окончателно се отдръпвам, но не отмествам поглед от сърдитото й лице. Тя насочва пръст към мен.
— Ето — процежда. — Точно това. Точно за тази тъпня говорех.
Не съм сигурен какво има предвид, затова внимателно подхващам.
— Смяташ, че се преструвам, че те свалям, за да те накарам да се почувстваш по-добре?
— А не е ли така?
Нима тя наистина си го мисли? Нима момчета не я свалят? Дали това е заради белезите й, или се дължи на неувереността й заради тях? Не мога да повярвам, че момчетата са толкова повърхностни, за каквито тя ги смята. Ако е така, аз се срамувам заради всички мъже на този свят. Защото това момиче трябва да разгонва безбройните ухажори, които напират да я свалят, а не да се съмнява в мотивите им.
Притискам средата на брадичката си, за да отслабя напрежението в стиснатите ми челюсти, а после закривам с ръка уста, докато обмислям отговора си. Разбира се, когато довечера си припомням този момент, ще ми хрумнат най-различни страхотни отговори. Но сега… не мога да измисля идеалния отговор, за да спася живота си.
Предполагам, че просто трябва да бъда честен. Е, не докрай, но честен. Това е най-добрият начин да се отговори на това момиче, тъй като тя прозира всяка лъжа.
Сега е мой ред да изпусна тежка въздишка.
— Знаеш ли какво си помислих, когато те видях за пръв път?
Тя килва глава.
— Когато ме видя за пръв път? Имаш предвид преди цял час?
Подминавам язвителността й и продължавам:
— Първия път, когато ти мина покрай мен — преди да прекъсна срещата за обяд с баща ти — аз зяпах дупето ти, докато не се скри от погледа ми. И не можех спра да се чудя какви са гащичките ти. За това мислех през цялото време, докато ти беше в тоалетната. Питах се, дали носиш прашки? Или изобщо не носиш бельо? Защото не забелязах очертания на дънките, които да подсказват, че си с нормални гащички.
Преди да излезеш от тоалетната, в стомаха ми започна да се заражда чувство на паника, тъй като не бях уверен дали искам да видя лицето ти. Бях чул твоя разговор с баща ти и вече знаех, че личността ти ме привлича. Но лицето ти? Хората казват, че не бива да съдим за книгата по обложката, но ако по някакъв начин си прочел съдържанието, без първо да видиш обложката? И ако наистина ти хареса това, което е било вътре в тази книга? Разбира се, когато се каниш да затвориш тази книга и всеки миг ще зърнеш обложката, се надяваш, че ще откриеш нещо привлекателно. Защото кой иска да сложи върху лавицата невероятно интересна книга, ако ще се наложи всеки път да гледа скапана обложка?
Фалън бързо свежда поглед към скута си, но аз продължавам:
— Когато ти излезе от тоалетната, първото, което забелязах, беше косата ти. Тя ми напомни за първото момиче, което целунах. Казваше се Абита. Имаше великолепна коса, която винаги ухаеше на кокос и аз се запитах дали и твоята ухае така. След това се зачудих дали и ти се целуваш като Абита, защото макар тя да беше първото момиче, което целунах, онази целувка все още остава единствената, която помня до най-малки подробности. Както и да е, веднага след като престанах да се любувам на косата ти, видях очите ти. Ти все още беше на няколко метра от моята маса, но гледаше право в мен, сякаш не можеше да разбереш защо те зяпам така.