И тогава наистина се смутих и се размърдах на мястото си, защото, както ти сама изтъкна, от сутринта не се бях поглеждал в огледалото. Не знаех какво виждаш в този миг, докато ме гледаше, и дали изобщо видяното ти е харесало. Дланите ми започнаха да се потят, защото това беше първото ти впечатление от мен, а аз нямах понятие дали е достатъчно добро.
В този момент ти беше стигнала почти до моята маса и тогава погледът ми попадна върху бузата ти. Върху шията ти. За пръв път видях белезите и щом ги забелязах, ти сведе глава, така че косата ти закри по-голямата част от лицето. И знаеш ли какво си помислих в онзи момент, Фалън?
Тя вдига глава, очите й срещат моите и аз разбирам, че тя не желае наистина да й го кажа. Смята, че знае съвсем точно какво съм си помислил в онзи момент. Но всъщност тя няма никаква представа.
— Изпитах огромно облекчение — продължавам. — Защото само по онзи прост жест разбрах, че наистина си несигурна. И осъзнах — след като ти очевидно ни най-малко не подозираш колко си дяволски красива, — че може би аз имам шанс с теб. И затова се усмихнах. Защото се надявах, че ако изиграя правилно картите си, може да разбера какви гащички носиш под тези дънки.
Сякаш светът избра точно този миг, за да застине в тишина. Нито една кола не минава покрай нас. Нито една птичка не чурулика. Тротоарът е напълно безлюден. Тези десет секунди, докато чакам отговора й, са най-дългите в живота ми. Достатъчно дълго време, за да съжаля, задето не си бях държал устата затворена, вместо да й изтърся всичко така направо.
Фалън се прокашля и отмества поглед от мен. Надига се от пейката и се изправя.
Аз не помръдвам. Просто я наблюдавам, изпълнен с любопитство дали тя е избрала този момент най-после да ме „зареже“.
Тя поема дълбоко дъх, а сетне го изпуска в мига, в който очите й отново срещат моите.
— Все още не съм опаковала голяма част от багажа си — изрича. — И знаеш ли, най-любезното нещо, което може да направи едно гадже, е да ми предложи помощта си.
— Имаш ли нужда от помощ за багажа? — изтърсвам аз невярващо.
Тя нехайно повдига рамо.
— Аха.
Глава 3
Моята майка е моят герой. Моят модел за подражание. Жената, каквато се стремя да бъда. Тя е изтърпяла моя баща седем години. Всяка жена, която е могла да издържи толкова дълго, заслужава почетен медал.
Когато на четиринайсет години ми предложиха главната роля в сериала „Детективът“, тя не беше сигурна дали да ми разреши да я приема. Мама ненавиждаше професията на баща ми заради всеобщото внимание. Ненавиждаше човека, в който популярността го бе превърнала. Казваше, че преди да стане известен актьор, той бил прекрасен и очарователен човек. Но след като славата завъртяла главата му, тя повече не можела да понася да бъде редом с него. Твърдеше, че 1993 година бележела началото на краха на техния брак, бума на популярността му и раждането на първото им и единствено дете: мен.
И поради това, когато снимките започнаха, мама направи всичко, което беше по силите й, да не позволи същото да се случи и с мен. Представете си какво означава за една изгряваща актриса да се намира на прага на зрелостта. Много е лесно да изгубиш връзка с реалността. Бях свидетел да се случва с мнозина от приятелите ми.
Ала мама ме предпази от това. Веднага щом режисьорът слагаше край на снимките за деня, аз се прибирах у дома, завръщайки се към списъка с ежедневните задължения и твърди правила. Не казвам, че мама беше прекалено строга. Просто за нея бях обикновена дъщеря, без да проявява към мен някакво специално отношение, независимо колко нарастваше популярността ми.
Освен това не ми позволи да се срещам с момчета, преди да навърша шестнайсет. Затова в първите няколко месеца след шестнайсетия ми рожден ден аз излязох на три срещи с три различни момчета. Беше забавно. Двама от тях бяха мои колеги, с които може би си бях разменила по някоя и друга целувка в гримьорната. Единият беше брат на моя приятелка. Но независимо с кого излизах на среща или колко много се забавлявах, всеки път, когато се прибирах у дома, мама подхващаше един и същ разговор с мен за това колко е важно да не се влюбвам, докато не достигна възрастта, когато истински ще познавам себе си. Тя все още ми го повтаря, въпреки че аз дори не ходя на срещи.
След развода с баща ми, мама се потопи в четенето на купища книги по самопомощ. Тя прочете всяка книга, която можа да намери, за изкуството да бъдеш родител, за брака, за това как да се преоткрие като жена. От прочетените книги бе стигнала до извода, че девойките повече се променят на възраст от шестнайсет до двайсет и три години, отколкото през всеки друг период от живота им. И за нея беше много важно през този промеждутък да не се влюбвам в някое момче, защото в противен случай никога нямаше да разбера как да обичам себе си.