Тя се запознала с баща ми на шестнайсет и го напуснала, когато е била на двайсет и три, затова смятам, че изборът на това възрастово ограничение донякъде е повлиян от личния й опит. Но имайки предвид, че аз съм само на осемнайсет и в близко бъдеще не възнамерявам да имам сериозна връзка, ми е лесно да следвам съвета й и да вярвам, че моята необвързаност е нейна заслуга. Това е най-малкото, което мога да направя.
Забавно ми е, че мама действително е убедена, че съществува някаква магическа възраст, когато жената най-после може да се оправи в собствените си кълчища. Но признавам, че един от любимите ми цитати принадлежи на майка ми.
„Никога няма да можеш да откриеш себе си, ако си изгубена в някой друг.“
Моята майка не е известна. Тя не е постигнала невероятна кариера. Дори не се е омъжила за любовта на живота си. Но има нещо, което винаги е била…
Права.
Затова, докато не се случи обратното, аз ще се вслушвам във всяка нейна препоръка, колкото и абсурдна да изглежда. Не помня мама да ми е дала лош съвет, така че независимо от това, че Бентън Джеймс Кеслър сякаш е излязъл от страниците на някой от любовните романи, с които и досега е наблъскана библиотечката в спалнята ми — този младеж няма никакви шансове с мен поне още пет години.
Но това не означава, че не исках да се покатеря в скута му, да го яхна върху пейката насред парка и да напъхам езика си в гърлото му. Наистина ми е много трудно да се сдържа, особено след като той призна, че ме смята за красива.
Не, почакайте.
„Дяволски красива“ бяха точните думи, които използва.
И макар че Бен изглежда прекалено добър, за да е истински и навярно е пълен с недостатъци и малки дразнещи навици, аз все още жадувам да прекарам остатъка от деня с него. А и кой знае? Въпреки че се местя в Ню Йорк, може би тази вечер все още има шанс да го възседна и да напъхам езика си в гърлото му.
Когато се събудих тази сутрин, мислех, че днешният ден ще бъде един от най-тежките през последните две години. Кой да подозира, че годишнината на най-лошия ден в живота ми може да завърши толкова хубаво?
— Дванайсет, трийсет и пет, приют — диктувам на Бен кода за влизане на територията на жилището ми. Той смъква прозореца на колата си и въвежда кода. Тази сутрин отидох с такси на срещата с баща ми, затова Бен предложи да ме докара до дома ми.
Соча празното място на паркинга, той свива натам и паркира до колата на съквартирантката ми. Двамата слизаме и аз заставам до колата му.
— Струва ми се, че трябва да те предупредя за нещо, преди да влезем — казвам.
Бен оглежда жилищната сграда, сетне притеснено извръща поглед към мен.
— Не живееш с истинското си гадже, нали?
Засмивам се.
— Не, нищо подобно. Съквартирантката ми се казва Амбър и навярно ще те засипе с милион въпроси, като се има предвид, че досега никога не съм престъпвала прага на апартамента ни в компанията на мъж. — Не знам защо ми беше толкова лесно да му го призная.
Бен небрежно ме прегръща през раменете и ние се отправяме към входа на сградата.
— Ако ме молиш да се преструвам, че сме просто приятели, няма да стане. Не възнамерявам да омаловажавам нашите отношения заради съквартирантката ти.
Аз се смея и го водя към входната врата на апартамента. Машинално вдигам ръка, за да почукам, но вместо това завъртам дръжката. Това все още е моят дом, поне за следващите десет часа, така че не съм длъжна да чукам.
Бен сваля ръка от раменете ми, за да ме пропусне да мина първа. Оглеждам всекидневната и забелязвам Амбър да стои до кухненския плот с гаджето си. Двамата с Глен ходят заедно вече една година и макар че нито един от тях не го е изрекъл открито, аз съм почти сигурна, че той ще се нанесе при нея на секундата, след като тази вечер си тръгна.
Амбър вдига глава и тутакси се опулва, когато забелязва Бен зад гърба ми.
— Здрасти! — поздравявам весело, сякаш няма нищо необичайно, че водя у дома симпатичен младеж, за когото никога досега не съм споменавала.
Ние прекосяваме всекидневната, а през цялото време Амбър не сваля очи от Бен.
— Здравей — отвръща тя накрая, все още втренчена в Бен. — Кой си ти? — Поглежда към мен и сочи Бен. — Кой е той?