Бен пристъпва напред и подава ръка.
— Бентън Кеслър — представя се и разтърсва ръката й. После се протяга и стиска ръката на Глен. — Наричайте ме просто Бен. — Ръката му отново се обвива около раменете ми. — Аз съм гаджето на Фалън.
Засмивам се, но се оказвам единствената. Глен оглежда Бен от главата до петите.
— Гадже? — пита той и насочва вниманието си към мен. — Той знае ли, че се местиш в Ню Йорк?
Кимвам.
— Знае го от първата секунда на нашето запознанство.
Едната вежда на Амбър се стрелва нагоре.
— Което се е случило… кога?
Тя е смутена, защото знае, че й казвам всичко. А наличието на гадже определено е част от „всичко“.
— О, човече! — възкликва Бен и свежда поглед към мен. — Колко време мина, бебче? Един… два часа?
— Най-много два.
Амбър присвива очи и ги вперва в мен. Вече няма търпение да чуе всички подробности и е бясна, задето трябва да чака Бен да си тръгне, за да ги узнае.
— Ние ще сме в моята стая — подхвърлям небрежно.
Бен им махва бързо, сетне сваля ръка от рамото ми и преплита пръсти с моите.
— Беше ми приятно да се запознаем. — После сочи към коридора. — Ще последвам Фалън, за да видя какви гащички е обула днес.
Ченето на Амбър увисва, а Глен прихва. Аз избутвам ръката на Бен, шокирана от дръзката му шега.
— Не, ти ще ме последваш в стаята ми, за да ми помогнеш да опаковам багажа.
Бен обидено нацупва долната си устна. Завъртам очи и го повеждам по коридора към стаята си.
Двете с Амбър сме най-добри приятелки вече повече от две години. Веднага след завършването на гимназията се преместихме да живеем заедно в този апартамент. Което означава, че аз живея тук само половин година, затова имам чувството, че ще опаковам нещата, които току-що съм разопаковала.
Когато влизаме в моята стая, Бен затваря вратата зад себе си. Погледът му блуждае из стаята и аз му отпускам няколко минути, за да удовлетвори любопитството си, преди да отворя куфара. Апартаментът в Ню Йорк, където ще живея, е напълно обзаведен, така че единствените вещи, които ще взема, са дрехи и тоалетни принадлежности. Всичко останало е в дома на майка ми.
— Ти четеш? — пита Бен.
Стрелвам поглед през рамо и виждам, че ровичка из книгите на лавиците.
— Обичам да чета. Трябва да побързаш да напишеш книга, защото тя вече фигурира в моя списък от КЗЧ.
— Твоя списък КЗЧ?
— Книги за задължително четене — пояснявам.
Бен издърпва една книга от лавицата и чете заглавието на гръбчето.
— Не ми е приятно да ти го кажа, но не мисля, че ще ти харесат книгите, които ще напиша. — Той я връща на мястото й и изважда друга. — Ти явно си падаш по любовни романи, а те не са по моята част.
Спирам да преглеждам ризите в дрешника и се втренчвам в него.
— Не — въздъхвам разочаровано. — Само не ми казвай, че ти си един от онези претенциозни читатели, които съдят за хората по книгите, които харесват.
Бен тутакси клати глава.
— Съвсем не. Просто не знам как да пиша любовни романи. Аз съм на осемнайсет. Едва ли може да се каже, че съм експерт в любовните дела.
Излизам от дрешника и се облягам на вратата.
— Никога ли досега не си бил влюбен?
Бен кимва.
— Разбира се, че съм бил, но тази история едва ли заслужава да се опише в роман, така че това не е моето поле за изява. — Той се пльосва на леглото и се обляга на таблата, без да откъсва поглед от мен.
— Мислиш ли, че Стивън Кинг в реалния живот е бил убит от клоун? — питам го аз. — А да не би Шекспир да е изпил шишенце с отрова? Разбира се, че не, Бен. Неслучайно това се нарича художествена измислица. Ти дрънкаш глупости.
Той ми се усмихва от леглото, а позата му ме изпълва с трепетно вълнение и кара страните ми да поруменеят. Внезапно ми се приисква да го помоля да се отъркаля в чаршафите ми, за да усетя уханието му, когато тази нощ си легна. Но сетне си спомням, че тази нощ няма да спя върху тях, защото ще летя за Ню Йорк. Извръщам се към дрешника, за да не види пламналото ми лице.
Бен тихо се смее.
— Току-що си помисли нещо мръсно.
— Как ли пък не — промърморвам хапливо.
— Фалън, ние сме гаджета вече от два часа. Мога да те чета като отворена книга и съм сигурен, че в момента тази книга е пълна с еротични сцени.
Засмивам се и започвам да свалям ризите от закачалките. Не ми се занимава да ги сгъвам, докато не реша как ще ги опаковам, затова просто ги мятам в средата на пода.
Свалила съм почти една четвърт от ризите в дрешника, преди отново да погледна към Бен. Той е скръстил ръце зад главата си и ме наблюдава как събирам багажа. Не съм очаквала наистина да се спусне да ми помага, защото навярно само ще ми се пречка. Явно и Бен смята така, но ми е приятно, че въпреки това иска да прекара още малко време с мен.