По дяволите, аз дори не се обличам заради себе си. Обличам се в това, което според мен хората предпочитат да нося.
Погледът на Бен се премества върху ризата ми и за пръв път забелязвам, че дробовете му поемат въздух със същото усилие, както и моите. Той вдига ръка към горното копче на ризата ми и го разкопчава. Аз рязко поемам въздух. Когато пръстите му се придвижват към второто копче, мога да се закълна, че той поема дъх на пресекулки.
Не знам какво прави и съм ужасена, че Бен всеки миг ще стане първият човек, който ще види какво се крие под тази риза. Но дори и животът ми да зависи от това, аз не мога да намеря думите, за да го спра.
Когато и второто копче е разкопчано, той преминава на третото. Преди да го откопчае, очите на Бен срещат моите и аз виждам, че в момента той е изплашен не по-малко от мен. Погледите ни остават приковани един в друг, докато той не стига до последното копче. Когато и то е разкопчано, аз свеждам очи.
Виждам, че е разголена само тясна ивица малко под пъпа ми, затова не се чувствам истински разголена. Но скоро и това ще се случи, защото Бен бавно вдига ръце към горните краища на ризата ми. Преди да направи следващото движение, аз отново стискам здраво клепачи.
Не искам да видя изражението на лицето му, когато разбере колко силно е обгоряло тялото ми. Ако трябва да съм точна, почти цялата лява половина. Това, което вижда той върху бузата ми, е само малка част в сравнение с онова, което се крие под дрехите.
Усещам, че ризата ми се разтваря и колкото по-голяма част от мен се разголва, толкова ми е по-трудно да сдържа сълзите си. Това е най-неподходящият момент на света да се поддам на емоциите, но предполагам, че за сълзите никой момент не е идеален.
Чувам тежкото му дишане, както и рязкото свистене, което излиза от гърдите му, когато ризата ми е напълно разтворена. Искам да го изтикам от дрешника, да захлопна вратата и да се скрия, но точно това правех през последните две години. Поради причини, които не мога да обясня, аз не го моля да спре.
Бен изхлузва ризата от раменете ми и бавно я плъзга надолу по ръцете ми. Дърпа я надолу, докато не пада на пода. Усещам докосването на пръстите му до ръцете ми, но съм прекалено засрамена, за да помръдна, тъй като отлично знам какво вижда той в момента.
Пръстите му се придвижват нагоре от китките и по ръцете, а по бузата ми се търкулва първата сълза. Ала сълзата ми ни най-малко не го смущава. Кожата ми настръхва, когато Бен продължава да плъзга пръсти нагоре към лактите. Вместо да стигне до раменете, той спира. Аз все още не се осмелявам да отворя очи.
Чувствам нежния допир на челото му до моето и това, че той диша също толкова тежко като мен, е единственото, което в този миг ме дарява с утеха.
Стомахът ми се свива, когато ръцете му се отпускат върху колана на дънките ми.
Това стигна твърде далеч.
Твърде, твърде, твърде далеч, но единственото, на което съм способна, е дълбоко да поема дъх и да позволя на пръстите му да разкопчаят копчето на дънките, защото колкото и силно да е желанието ми да го спра, имам чувството, че той не ме разсъблича за удоволствие. Не съм сигурна какво прави, но съм прекалено парализирана, за да попитам.
Дишай, Фалън. Дишай. Дробовете ти се нуждаят от приток на въздух.
Челото му все още е опряно до моето и аз усещам учестеното му дишане върху устните си. Имам чувството, че очите му са широко отворени, докато наблюдава ръцете си, свалящи ципа.
Когато смъква водача на ципа до долу, той пъхва ръце под плата на дънките, при това го прави толкова небрежно, че аз започвам да вярвам, че изобщо не се притеснява да докосва белезите от лявата ми страна. Смъква дънките надолу по бедрата ми и бавно прикляква. Дъхът му се движи надолу по тялото ми, докато не усещам, че спира при корема, но устните му нито веднъж не са докоснали кожата ми.
Когато дънките са свалени до глезените ми, вдигам първо единия, после другия крак и ги прекрачвам.
Нямам представа какво ще стане после. Какво ще се случи по-нататък? Какво. Ще се случи. По-нататък?
Очите ми все още са затворени и аз не знам дали той стои изправен, или е коленичил. Или се е отдръпнал.
— Вдигни ръце — изрича той.
Гласът му е груб и звучи толкова отблизо, че се сепвам и неволно отварям очи. Той стои право пред мен и държи роклята, която преди малко хвърли на пода.
Аз го поглеждам и съм абсолютно смаяна от изражението на лицето му. Очите му горят с див блясък, сякаш едва се сдържа да не разкъса бельото ми.
Бен прочиства гърлото си.
— Моля те, вдигни ръце, Фалън.