Аз ги вдигам, а той наглася роклята на главата ми и пъха ръцете ми в ръкавите. Дърпа я надолу, докато главата ми не се промушва през деколтето, а после я приглажда по извивките на тялото ми. Когато роклята най-сетне е на мястото си, Бен повдига косата ми и я пуска да падне свободно по гърба. Прави крачка назад и ме оглежда от главата до петите. Прокашля се, но когато заговорва, гласът му звучи дрезгаво.
— Дяволски красива — заявява той и устните му бавно се извиват в усмивка. — И цветът е червен.
Червен?
Поглеждам надолу към роклята, но тя определено е черна.
— Гащичките ти — уточнява Бен. — Техният цвят е червен.
Аз издавам звук, който би трябвало да е смях, но повече прилича на задавено хълцукане. Тогава осъзнавам, че сълзите продължават да се стичат по страните ми, затова вдигам ръце, за да ги изтрия, но те не спират да текат.
Не мога да повярвам, че той току-що ме разсъблече, за да се наложи. Не мога да повярвам, че аз му го позволих. Сега съвсем точно знам какво имаше предвид Бен, когато каза, че му е трудно да контролира негодуванието си, когато се натъкне на някой пълен абсурд. Той смята, че моята несигурност е абсурдна и бе решил да го докаже.
Бен пристъпва напред и ме прегръща. Всичко в него е успокояващо и топло и аз не знам как да откликна. Той слага едната си ръка на тила ми и притиска лицето ми към гърдите си. Сега аз се смея заради нелепите сълзи, защото кой реагира така? Кое момиче плаче, когато за пръв път го разсъблича момче?
— Това е рекорд — заявява Бен и ме отдръпва от гърдите си, за да ме погледне. — Да разплача гаджето си по-малко от три часа след началото на връзката ни.
Аз отново се смея, притискам лице към гърдите му и го прегръщам. Защо той не беше до мен преди две години, когато се свестих в болницата? Защо ми бяха нужни цели две години, преди най-после да се сдобия с поне малко самочувствие?
След минута или две се опитвам да обуздая променливите си емоции и най-после се овладявам достатъчно, за да осъзная, че когато притискам лице към двудневната тениска на Бен, от него не се разнася чак толкова приятно ухание.
Отстъпвам назад и отново прокарвам пръст под очите си. Вече не плача, но съм сигурна, че гримът ми се е размазал и цялото ми лице е изплескано със спирала.
— Ще нося тази тъпа рокля само при едно условие — заявявам. — Да се прибереш у вас и да си вземеш душ.
Усмивката му грейва още по-широко.
— Това вече беше част от плана ми.
Двамата се умълчаваме за известно време, а после аз нямам сили нито миг повече да остана в този дрешник. Завъртам раменете му и го изтиквам в спалнята.
— Часът е вече почти четири — осведомявам го. — Върни се към шест и аз ще съм облечена и готова за излизане.
Той се отправя към вратата на стаята, но преди да излезе, се обръща.
— Искам довечера да вдигнеш косата си.
— Не си насилвай късмета.
Той се смее.
— Защо, по дяволите, съществува късметът, ако не мога да го насилвам?
Соча вратата.
— Тръгвай. Вземи душ. И се обръсни.
Той отваря вратата и понечва да се върне.
— Да се обръсна, така ли? Да не би довечера да възнамеряваш да докоснеш с устни лицето ми?
— Тръгвай — нареждам през смях.
Бен затваря вратата, но аз чувам какво казва на Амбър и Глен, когато влиза във всекидневната.
— Те са червени! Гащичките й са червени!
Глава 4
Какво, по дяволите, правя?
Тя се мести в Ню Йорк. Това е вечеря. Само една вечеря.
Но сериозно, какво, по дяволите, правя? Не бива да правя това.
Обувам дънки и надниквам в шкафа, за да намеря чиста тениска. Тъкмо я нахлузвам през глава и вратата се отваря.
— Здрасти — казва Кайл и се обляга на рамката. — Хубаво е, че си се прибрал у дома, за да се преоблечеш. — Господи. Не сега. — Искаш ли днес да вечеряш с мен и Джордин?
— Не мога. Имам среща. — Приближавам до скрина и грабвам одеколона. Не мога да повярвам, че Фалън доброволно се е приближила близо до мен, имайки предвид вонята, която се разнасяше днес от мен. Малко е неловко.
— О, така ли? И с кого?
Вземам портфейла от скрина и грабвам сакото.
— С гаджето ми.
Кайл се смее зад гърба ми, докато се промушвам покрай него и вървя по коридора.
— Гадже? — Той знае, че нямам гадже, затова ме следва по петите, за да измъкне още информация. — Знаеш, че ако кажа на Джордин, че си излязъл с гаджето си, тя ще ме бомбардира с въпроси, докато главата ми не експлодира. По-добре ме осветли малко повече по въпроса.