Засмивам се. Той е прав; приятелката му иска да знае всичко за всички. И поради някаква причина, откакто смята да се нанесе да живее при нас, тя смята, че вече сме семейство. А Джордин е особено любопитна, когато става дума за семейството.
Кайл се тътри след мен чак до колата. Улавя дръжката на вратата, преди да успея да я затръшна.
Аз се предавам, оставям вратата отворена и се пльосвам на седалката. Ето че пак се започва.
— Твоята приятелка има голяма уста, знаеш ли?
Той се обляга на вратата и ме гледа, скръстил ръце пред гърдите си.
— Тя се тревожи за теб, Бен. Всички се тревожим.
— Добре съм. Ще видиш. Всичко ще е наред.
Кайл мълчаливо се взира няколко секунди в мен, искайки този път да ми повярва. Но аз толкова много пъти съм го уверявал, че съм добре, че му е трудно да приеме думите ми за истина. И аз го разбирам. Но той няма представа, че този път наистина е различно.
Кайл се предава и затръшва вратата, без повече да каже нито дума. Знам, че той само се опитва да помогне, но няма нужда. Нещата действително ще се променят. Разбрах го в момента, в който днес видях Фалън.
Приближавам входната й врата точно в 17,05. Подранил съм, но както казах… тя заминава за Ню Йорк и аз никога повече няма да я видя. Допълнителни петдесет и пет минути с нея съвсем не са толкова много, колкото ми се иска.
Почуквам и вратата се отваря почти веднага. Амбър ми се усмихва и отстъпва настрани, за да вляза.
— Здравей, гадже на Фалън, за което не съм чувала. — Сочи дивана. — Сядай. Фалън е под душа.
Поглеждам дивана, а после коридора, водещ към спалнята на Фалън.
— Как смяташ, дали не се нуждае от помощта ми под душа?
Амбър се засмива, но след миг лицето й става сериозно.
— Не. Сядай.
Глен се е настанил на дивана срещу мен. Кимвам му, а той предупредително повдига вежда. Мисля, че точно това е моментът, за който Фалън ме беше предупредила.
Амбър прекосява всекидневната и сяда до Глен.
— Глен ми каза, че си писател.
Кимам.
— Бен Писателя. Това съм аз.
Тъкмо преди тя да изстреля втори въпрос, Фалън внезапно се появява в коридора.
— Здрасти. Стори ми се, че чух гласа ти.
По нея няма никакви признаци, че току-що е взела душ. Обръщам се към Амбър, а тя свива рамене.
— Не можеш да ме обвиниш за опита.
Ставам и поемам по коридора, соча зад гърба си към Амбър, но съм вперил поглед във Фалън.
— Твоята съквартирантка е дяволски коварна.
— Такава е — съгласява се Фалън. — А ти си подранил с един час.
— С петдесет и пет минути.
— Все същото.
— Не е.
Тя се извръща и върви заднешком към стаята си.
— Уморих се да се боря с теб, Бен. — Запътва се към банята, която се намира до стаята й. — Току-що приключих с опаковането на багажа. Дори още не съм започнала да се приготвям.
Настанявам се на мястото си върху леглото й.
— Не се притеснявай. Аз вече се настаних удобно. — Протягам се и вземам книгата, която лежи върху нощното шкафче. — Просто ще почета, докато свършиш.
Фалън надниква през пролуката на вратата на банята и поглежда към книгата в ръцете ми.
— Внимавай. Тази е много хубава. Може да те накара да размислиш за написването на любовен роман.
Сбърчвам нос и клатя глава. Тя се смее и отново изчезва в банята.
Отгръщам първата страница на книгата с намерението просто да я прелистя. Но преди да се усетя, вече съм на десета страница.
Седемнайсета страница.
Двайсета страница.
Трийсет и седма страница.
Боже, това е като наркотик.
— Фалън?
— Да? — отвръща тя от банята.
— Прочела ли си тази книга?
— Не.
— Е, трябва да я прочетеш, преди да заминеш за Ню Йорк, за да ми кажеш дали тя разбира, че той в действителност е неин брат.
Тя тутакси цъфва на вратата.
— Какво? — крещи. — Той е неин брат?
Ухилвам се.
— Хвана се.
Фалън върти очи и отново изчезва в банята. Аз се заставям да спра да чета и захвърлям книгата настрани. Оглеждам стаята на Фалън и откривам, че тя вече изглежда различно, отколкото преди един час, когато бях тук. Фалън е махнала всички снимки от нощното шкафче, а аз дори не успях да ги разгледам по-рано. Дрешникът й е почти празен, ако не се смятат няколкото кашона на пода.
Когато дойдох, забелязах, че Фалън все още е с роклята. Надявах се, че тя няма да размисли и да я прибере в багажа, преди да успея да се намеся.
С крайчеца на окото зървам движение, затова насочвам поглед към банята. Тя стои на вратата.