Погледът ми първо се спира на роклята. Мислено се поздравявам за избора. Деколтето на дрехата е достатъчно голямо, което ме радва, но искрено се съмнявам, че ще мога достатъчно дълго да отвърна очи от лицето й, за да погледна гърдите й.
Не мога да определя точно какво е различно в нея, защото тя дори не си е сложила грим, но някак си изглежда дори по-красива от преди. Радвам се, че насилих късмета си и я помолих да вдигне косата си, защото тя е събрана в хлабав кок на темето и прическата наистина много ми харесва. Ставам и приближавам към нея. Подпирам ръце на рамката над главата й и й се усмихвам.
— Дяволски красива — шепна аз.
Тя се усмихва и свежда глава.
— Чувствам се глупаво.
— Аз едва те познавам, затова не мога да споря за нивото на интелекта ти, защото можеш да се окажеш тъпа като галош. Но поне си красива.
Фалън се смее и за миг се втренчва в очите ми, но сетне погледът й се свежда към устата ми и, господи, искам да я целуна. Искам да я целуна толкова силно, че изпитвам физическа болка и усмивката ми се стопява.
— Какво не е наред?
Сгърчвам лице и се вкопчвам по-здраво в рамката на вратата.
— Толкова силно искам да те целуна, че правя всичко по силите си да се сдържа.
Фалън отмята глава и веждите й недоумяващо се сключват.
— Винаги ли изглеждаш така, сякаш всеки миг ще повърнеш, когато искаш да целунеш някое момиче?
Клатя глава.
— Не и преди да те срещна.
Тя изсумтява и се промъква покрай мен. Не това исках да кажа.
— Нямах предвид, че от мисълта да те целуна ми се повдига. Искам да кажа, че толкова зверски искам да те целуна, че чак стомахът ме присвива. Нещо като да те болят топките, но вместо тях ме боли стомахът.
Фалън прихва и закрива чело с длани.
— Какво ще правя с теб, Бен Писателя?
— Можеш да ме целунеш, за да се почувствам по-добре.
Тя клати глава и пристъпва към леглото.
— Няма начин. — Сяда и взема книгата, която допреди малко четях. — Прочела съм много любовни романи и знам кога е подходящият момент. И ако ще се целуваме, трябва да си струва да бъде описано в книга. След като ме целунеш, искам напълно да забравиш онова момиче Абита, за което постоянно говориш.
Заобикалям леглото и лягам от другата страна, редом до нея, където тя е опряла глава на таблата. Обръщам се настрани и се подпирам на лакът.
— Коя е тази Абита?
Фалън ми се усмихва.
— Точно така. От сега нататък, когато се запознаеш с някое момиче, по-добре го сравнявай с мен, а не с нея.
— Ще бъде абсолютно нечестно да те използвам като стандарт спрямо останалата част на женското население.
Фалън завърта очи, предполагайки, че отново се шегувам. Но честно, идеята да сравнявам която и да било жена с Фалън е просто абсурдна. Тя е несравнима. Истинска гадост е, че съм прекарал едва няколко часа с нея, а вече го знам. Почти ми се иска никога да не я бях срещал. Защото аз наистина не излизам с момичета, а тя се мести в Ню Йорк, ние сме само на осемнайсет и има толкова… много… неща.
Взирам се в тавана и се питам дали ще се получи. Как, по дяволите, ще й кажа довечера просто „сбогом“, след като знам, че никога вече няма да говоря с нея? Закривам очите си с ръка. Иска ми се днес да не бях влязъл в онзи ресторант. Не може да ти липсва това, което не познаваш.
— Все още ли мислиш да ме целунеш?
Облягам глава на възглавницата и я поглеждам.
— Вече съм отвъд целувките. Омъжи се за мен.
Тя се смее и се плъзва надолу върху леглото, за да е с лице към мен. Изражението й е нежно, върху устните й трепти лека усмивка. Протяга ръка и поставя длан върху бузата ми.
— Избръснал си се — проронва и прокарва палец по брадичката ми.
Не мисля, че съм в състояние да се усмихна, когато тя ме докосва така, защото няма абсолютно нищо хубаво във факта, че след тази нощ никога повече няма да се почувствам така. Това е дяволски жестоко.
— Ако те помоля, ще ми дадеш ли телефонния си номер?
— Не — почти незабавно отвръща тя.
Стискам устни и чакам да обясни категоричния си отказ, но тя мълчи. Просто продължава да прокарва пръст по линията на брадичката ми.
— А имейла?
Тя клати глава.
— Имаш ли поне пейджър? Факс?
Фалън се смее, толкова е приятно да чувам смеха й. Въздухът сякаш е станал прекалено тежък.
— Аз не искам да имам гадже, Бен.
— Значи късаш с мен?
Тя върти очи.
— Знаеш какво имам предвид. — Отдръпва ръката си от лицето ми и я слага на леглото между нас. — Ние сме само на осемнайсет. Аз се местя в Ню Йорк. Едва се познаваме. А и обещах на мама, че няма да се влюбя в никого, докато не навърша двайсет и три.