О, господи, езикът му.
Изминали са две години, откакто нечий език е бил в устата ми, затова би трябвало да предположа, че ще съм по-нерешителна. Но в секундата, в която Бен плъзва езика си по устните ми, аз тутакси разтварям моите и откликвам със страст, задълбочавайки нашата целувка. Мека. Опияняваща. Съчетанието от устните му и ръката, която се плъзга по моята, ми идва много. Прекалено много. В добрия смисъл. Толкова е хубаво. Аз тихо изскимтявам.
Щом стонът се отронва от устните ми, той ме притиска по-силно към стената. Лявата му ръка милва бузата ми, а дясната ме прегръща през кръста и той ме притегля към гърдите си.
Аз съм опаковала багажа. Не е нужно той веднага да тръгва.
Нали?
Наистина не трябва. Сексът освобождава ендорфини, а ендорфините поддържат хората бодри, така че сексът с Бен може да бъде полезен преди полета. За своите осемнайсет години аз никога не съм правила секс, така че можете да си представите колко ендорфини съм натрупала. Можем да правим секс преди полета ми и няколко дни няма да се нуждая от сън. Представете си само колко кипяща от енергия ще бъда, когато се озова в Ню Йорк.
О, боже, аз го тегля назад към моята стая. Ако Бен се върне в стаята с мен, няма да мога да му кажа „не“. Наистина ли искам да правя секс с някого, когото никога повече няма да видя?
Аз съм луда. Не мога да правя секс с него. Дори нямам презерватив.
Сега го бутам обратно в коридора, по-далеч от спалнята.
Исусе, той сигурно ме смята за откачена.
Бен отново ме притиска към стената и се държи така, сякаш последните десет секунди на нерешителност никога не ги е имало.
Главата ми е замаяна. Толкова съм замаяна, че се чувствам прекрасно, а мама е луда. Всичките й съвети са глупави, безумни, абсурдни и тя греши. Защо му е на едно момиче да намира себе си, когато никога няма да изпита такова щастие, с което само едно момче може да я дари? Добре де, сега аз съм глупава. Но в момента Бен ме кара наистина да се чувствам страхотно.
Той простенва и в следващия миг аз се предавам. Ръцете ми са в косата му, а устните му обсипват с целувки шията ми.
Докосни гърдата ми, Бен.
Той отгатва мислите ми и стиска гърдата ми.
Докосни и другата.
Боже, той е телепат.
Устните му се връщат обратно към устата ми, но ръцете му остават на гърдите ми. Аз съм почти сигурна, че моите обхващат задника му, придърпват го по-близо към мен, но съм прекалено засрамена от поведението си, за да го призная.
— Бих ви посъветвала да се върнете в стаята, но мислех, че точно това сте правили през последните два часа.
Амбър.
Каква кучка. Ще я пребия веднага щом Бен си тръгне.
Не мога да повярвам, че току-що го помислих. Тя е най-добрата ми приятелка.
Ендорфините са лошо нещо. Те са зли и лоши и ме карат да мисля абсурдни неща.
При звука на гласа й, Бен откъсва устни от моите. Челото му се притиска о слепоочието ми, а ръцете му изоставят гърдите ми и се подпират на стената зад мен.
Аз издишам дълго, дълго, наистина дълго сдържания си дъх.
— Сериозно — продължава Амбър, — двамата с Глен виждаме всичко, което става в този коридор. Помислих, че трябва да се намеся, преди да си забременяла.
Кимам, но още не съм в състояние да говоря. Мисля, че гласът ми се е изгубил някъде в гърлото на Бен.
Той се отдръпва и свежда поглед към мен и ако Амбър не продължаваше да стърчи тук, щях отново да впия устни в неговите.
— Фалън просто ме изпращаше. — Гласът му е дрезгав и това ме кара да се усмихна, защото аз му въздействам също толкова силно, колкото и той на мен.
— Ъхъ — отвръща Амбър. Щом тя изчезва от периферното ми зрение, Бен се ухилва и устата му отново покрива моята. Аз се усмихвам, хващам се за ризата му и го претеглям по-близо.
— Боже, хора — изпъшква Амбър. — Сериозно. От стаята ти ви делят пет крачки и десет от входната врата. Изберете най-после.
Бен отново се отдръпва, но този път докрай. Отдалечава се на три крачки, докато гърбът му не се опира в стената. Той въздъхва дълбоко и прокарва длани по лицето си. Стрелва поглед към вратата на спалнята ми, а после го насочва към мен. Иска аз да избера, но аз не желая. Хареса ми, когато Бен пое контрола и реши да ме целуне. Не искам следващото решение да е мое.
Ние се взираме един в друг цяла минута. Той, изпълнен с желание да го поканя обратно в стаята си. Аз, копнееща той просто да ме набута вътре. И двамата знаем, че е по-добре и по-правилно да се запътим към входната врата.