Когато целувката най-после свършва, той отърква върха на носа си о моя.
— Кажи ми нещо — подхваща Бен. — По десетобалната скала колко достойна за роман беше нашата първа целувка?
Той е избрал идеален момент за шегата си. Усмихвам се и гризвам долната му устна.
— Минимум седем.
Бен се отдръпва потресено.
— Сериозно? Това ли е всичко, което получавам? Седмица?
Свивам рамене.
— Чела съм за някои страхотни първи целувки.
Бен свежда глава в престорено съжаление.
— Знаех си, че трябваше да изчакам. Щях да получа десет, ако имах план. — Той отстъпва назад и ме пуска. — Първо трябваше да те отведа на летището и в мига, в който стигнеш до гишето за паспортен контрол, трябваше драматично да изкрещя името ти и да се затичам към теб като в забавен кадър. — Той изобразява сцената, като пристъпва от крак на крак и протяга ръце към мен. — Фааалллъъъъън! — изтръгва се протяжен вой от гърдите му. — Неее меееее остааавяй! — Аз едва не се задавям от смях, когато той зарязва представлението и отново обвива ръце около кръста ми.
— Ако го беше направил на летището, щеше да получиш най-малко осем. Може би девет, зависи от достоверността.
— Деветка? Само толкова? — Ако това е девет, какво, по дяволите, трябва да се направи за десетка?
Замислям се над въпроса. Какво прави сцените с целувките в романите толкова страхотни? Прочела съм достатъчно и би трябвало да знам.
— Тъга — заявявам аз. — Определено е нужно малко тъга, за да се получи десет.
Бен изглежда смутен.
— Защо тъгата да се оценява с десет? Дай ми няколко примера.
Облягам глава на колата и се взирам в небето, докато мисля.
— Не знам, зависи от ситуацията. Може би влюбените не бива да бъдат заедно, така че факторът забрана е причина за тъгата. Или те са били най-добри приятели от години и неизказаното привличане натрупва достатъчно тъга, за да се оцени целувката с десет. Понякога изневярата е отлична предпоставка за тъга, зависи от героите и ситуацията.
— Струва ми се доста объркано — клати глава Бен. — Да не би да искаш да кажеш, че ако се срещах с друго момиче и те целунех в коридора, оценката щеше да се покачи от седем на десет?
— Като за начало, ако се срещаше с друго момиче, никога нямаше да бъдеш в апартамента ми. — Изведнъж застивам при мисълта. — Почакай. Нямаш истинско гадже, нали?
Бен свива рамене.
— Ако имах, щеше ли следващата ни целувка да бъде десетка?
О, мили боже. Моля те, дано току-що не съм се превърнала в другата жена!
Той забелязва страха, изписан на лицето ми, и се смее.
— Успокой се. Ти си единственото гадже, което имам, а скоро смяташ да скъсаш с мен и да се преместиш на другия край на страната. — Бен се накланя и ме целува по слепоочието. — Давай го по-кротко с мен, Фалън. Сърцето ми е крехко.
Притискам глава към гърдите му и макар да знам, че той се шегува, една част от мен искрено тъгува, задето ще се сбогува с него. Прочела съм отзиви за много аудиокниги, които озвучавам, и съм виждала коментари за това, на какво са готови читателите, за да срещнат в живота идеалния партньор от романа. И ето ме сега, сигурна, че се намирам в обятията на един от тях, и смятам да го напусна.
— Кога е първото ти прослушване?
Бен определено има голяма вяра в мен.
— Още не съм мислила за това. Честно, донякъде съм ужасена от прослушванията. Боя се, че щом ме зърнат, хората ще започнат да се смеят.
— И какво лошо има в това?
— Да станеш за смях? — удивявам се аз. — На първо място, унизително е. А това убива вярата.
Бен многозначително се взира в мен.
— Аз се надявам, че те ще ти се смеят, Фалън. Ако хората ти се смеят, значи полагаш усилия да постигнеш мечтата си. Не са много хората, които имат смелост да предприемат тази стъпка.
Радвам се, че е тъмно, защото усещам как страните ми пламват. Той винаги казва неща, които изглеждат едновременно прости и много мъдри.
— Ти донякъде ми напомняш за моята майка — казвам му.
— Точно това беше целта ми — отвръща Бен саркастично. Отново ме привлича към гърдите си и ме целува по темето. Трябва да потеглям за летището, но се опитвам да отложа колкото може по-дълго този момент, защото предстоящото сбогуване ме измъчва.
— Мислиш ли, че някога ще се видим отново?
Ръцете му се стягат около мен.
— Надявам се. Ще излъжа, ако кажа, че вече не правя планове да те открия, когато навършиш двайсет и три. Но пет години са много дълъг срок, Фалън. Кой знае какво ще се случи през това време. По дяволите, преди пет години дори нямах косми на топките.