— Ще се наложи да проуча любовните романи. Трябва да ми дадеш някои препоръки.
— Абсолютно мога да го направя. Може би тогава догодина ще можеш да повишиш оценката на целувката от седем на десет.
Той се смее, подпира лакът на колата и се извръща към мен.
— Питам само за всеки случай. Ако сцените с целувките са любимите ти в любовните романи, тогава кое ти харесва най-малко? Трябва да знам, за да не проваля нашата история.
— Когато книга, която е част от поредица, свършва на най-интересното място — отвръщам незабавно. — И мигновената любов.
— Мигновена любов? — мръщи се Бен.
Кимам.
— Когато двама герои се срещат и незабавно чувстват онази страхотна връзка помежду си.
Той повдига вежда.
— Фалън, мисля, че вече сме загазили, ако това е най-нелюбимата ти част в романите.
За миг се замислям над изявлението му. Може би е прав. Днешният ден, който прекарахме заедно, беше невероятен. Ако го опише в книга, аз най-вероятно ще завъртя очи и ще заявя, че е прекалено мелодраматично и нереално.
— Само не ми прави предложение за брак преди полета и мисля, че всичко ще е наред.
Той се смее.
— Почти съм сигурен, че ти предложих да се омъжиш за мен, когато по-рано лежахме в леглото ти. Но ще се постарая да не забременееш преди полета.
И двамата се усмихваме, когато Бен отваря вратата на колата и с жест ме подканва да вляза. След като потегляме, аз отварям чантата си и вадя лист и химикалка.
— Какво правиш?
— Давам ти домашно — отвръщам. — Ще ти напиша пет от моите любими любовни романи, с които да започнеш.
Напушва ме смях при мисълта за Бен, който пише роман за нашата история, но в същото време се надявам, че той наистина ще я напише. Не всеки ден едно момиче може да се похвали, че е главна героиня в романа, основан на действителните й отношения с автора на измислената история.
— По-добре да ме направиш по-забавна, когато създаваш моята героиня. И искам по-големи цици. И да съм с по-стегнато тяло.
— Тялото ти е идеално. Както и чувството за хумор — заявява той.
Не знам защо прехапвам отвътре бузата си, като че ли ме е срам да се усмихна. Откога ласкателството предизвиква смущение? Може би винаги е било така, но не са ме ласкали достатъчно, за да го зная.
Най-отгоре на списъка пиша името на ресторанта и днешната дата, в случай че той забрави.
— Ето — казвам, сгъвам листа и го пъхам в жабката на колата.
— Вземи още един лист — нарежда Бен. — Аз също искам да ти дам домашно. — Замисля се за миг и додава: — Има няколко неща. Първо…
Пиша номер едно.
— Да накараш хората да ти се присмиват. Поне веднъж седмично.
— Мислиш, че ще ходя на прослушване всяка седмица? — подсмихвам се аз.
Той кима.
— Да, докато не получиш ролята, която искаш. Номер две, трябва да излизаш на срещи. Преди малко каза, че аз съм първото момче, което водиш в апартамента си. Това не е достатъчен опит за момиче на твоята възраст, особено ако романът се основава на нашите отношения. Нуждаем се от повече чувство на тъга. Иди поне на пет срещи, преди отново да те видя.
— Пет? — Той е луд. Това е пет пъти повече, отколкото възнамерявах.
— И искам да се целунеш поне на две от тях.
Зяпвам го сащисано. Той кимва към листа в ръцете ми.
— Напиши го, Фалън. Това е задача номер три. Целуни две момчета.
— Да не би задача номер четири да е да си намеря сутеньор?
Бен се засмива.
— Не. Само три задачи. Да ти се присмиват поне веднъж седмично, да отидеш на пет срещи, да целунеш поне две от момчетата. Фасулска работа.
— За теб, може би. — Записвам глупавите му заръки, сетне сгъвам листа и го пъхам в чантата.
— Ами социалните медии? Позволено ли ни е да се следим взаимно във Фейсбук? — интересува се той.
По дяволите. Не се бях сетила за това, имайки предвид, че през последните две години не съм била много активна в социалните мрежи. Протягам се и грабвам телефона на Бен.
— Ще се блокираме един друг — осведомявам го. — Така няма да можем да шмекеруваме.
Бен страдалчески изпъшква, сякаш току-що съм му провалила плановете. Преглеждам нашите два телефона, търся профилите ни и ги блокирам във всички социални мрежи, които ми идват на ума. Когато приключвам, му връщам телефона, а от моя набирам мама.
Днес рано сутринта двете с нея закусихме, преди тя да тръгне за работа. Закуската беше и нашето сбогуване. Тя ще бъде за два дни в Санта Барбара, затова Амбър трябваше да ме закара до летището.