Очите ми се отварят и клепачите ми потрепват, а аз дори не съм подозирала, че целувките могат да накарат клепачите да потрепват. Но те могат и моите току-що го направиха.
— По скалата от едно до десет? — пита той.
Имам чувството, че всичко наоколо се върти, затова бързо поемам дъх се опитвам да не се олюлея.
— Девет. Определено твърда деветка.
Бен свива рамене.
— Приемам. Но следващата година ще бъде единайсет. Обещавам. — Той ме целува по челото и ме пуска. Започва да се отдалечава заднешком, а аз усещам как всички хора ни зяпат, но на мен не ми пука. Точно преди да стигне до въртящата врата, Бен свива ръце на фуния около устата си и крещи: — Надявам се, че цял Ню Йорк ще ти се присмива!
Не мисля, че усмивката ми някога е била толкова широка. Вдигам ръка и му махам на раздяла, докато той изчезва.
Всъщност беше десетка.
ВТОРИ ДЕВЕТИ НОЕМВРИ
Глава 6
Написах това скапано стихотворение, когато бях в трети клас. Беше първото и единственото, което съм показвал на някого.
Всъщност не съм го показвал на никого. Мама го намери в стаята ми, след което започнах да ценя красотата на личната неприкосновеност. Тя го показа на цялото семейство и след този случай не желая никога повече да споделям творенията си.
Сега разбирам, че майка ми не се е опитвала да ме засрами. Тя просто е била горда с мен. Но въпреки това аз никога не показвам на никого писанията си. Това е все едно да изкажеш на глас мислите си. Някои неща просто не бива да стават публично достояние.
И не знам как да го обясня на Фалън. Тя предполага, че съгласно миналогодишното ни споразумение, аз пиша роман, който тя един ден ще прочете. И макар тя да смята, че това ще бъде роман за измислена история, всяко изречение, което съм написал през изминалата година, съдържа много повече истина, отколкото всичко, което някога съм изричал на глас. Надявам се, че след днешния ден ще мога да започна да пренаписвам историята, за да й дам нещо, което да прочете, но описанието на объркания ми живот през изминалата година беше нещо като терапия.
И въпреки че бях зает с учене и с това, което сега наричам „писмена терапия“, намерих време да изпълня домашното, което Фалън ми бе дала. И дори го преизпълних. Прочетох двайсет и шест любовни романа, от които само пет бяха по препоръка на Фалън. Тя бе пропуснала да спомене, че две от книгите, които ми бе предложила, бяха първите от поредици, затова, разбира се, трябваше да довърша останалите части.
Докато бях вглъбен в моите „проучвания“, стигнах до заключението, че Фалън е абсолютно права. Целувките в книгите и тези в реалния живот изобщо не си приличаха. Всеки път, когато четях един от тези романи, се свивах, спомняйки си няколкото пъти, когато миналата година бях целунал Фалън. Те абсолютно не бяха достойни за роман и макар че през тази изминала година прочетох доста любовни истории, все още не съм сигурен какво прави целувката достойна да бъде увековечена в книга. Но знам, че тя заслужава много по-хубава целувка от моята.
Ще излъжа, ако кажа, че с никого не съм се целувал, след като целунах Фалън през миналия ноември. Оттогава излизах с няколко момичета и желанието на Фалън, казано на шега, че искала да сравнявам всяко момиче с нея, се бе сбъднало. Защото точно това се случи с двете момичета, които целунах. Едната от тях изобщо не беше толкова забавна като Фалън. Другата беше прекалено погълната от себе си. Нито една от тях нямаше хубав вкус за музика, но това не се брои, тъй като нямам никаква представа каква музика харесва Фалън.