Выбрать главу

От думите му ме обхваща приятна възбуда, но аз се усмихвам, сякаш всеки ден го чувам.

— Ами, благодаря.

Известно време двамата просто мълчаливо се гледаме един друг. Бях започнала да забравям как изглежда Бен, но сега, когато лицето му е пред мен, имам чувството, че никога не съм заминавала. Той вече не прилича толкова на тийнейджър, както миналата година. И това ме кара да се питам, дали когато го видя догодина, той ще изглежда просто като мъж. Не че има някаква разлика между един мъж и деветнайсетгодишен младеж.

— Нямаме много време — подхваща той. — Аз имам милион въпроси. Трябва да пиша книга, а не знам абсолютно нищо за теб.

Отварям уста, за да възразя, защото ми се струва, че Бен знае всичко за мен. Но побързвам да я затворя, защото предполагам, че той наистина не знае много за мен. Ние сме прекарали само един ден заедно.

— Написа ли нещо през тази година?

Той кимва.

— Да. А ти целуна ли някого през тази година?

Аз кимвам.

— Да. А ти?

Той свива рамене.

— Целуна ли, Бен?

Той кимва.

— Няколко.

Опитвам се да не реагирам на отговора му, но колко точно включва това „няколко“?

— А сравняваше ли ги през цялото време с мен?

Бен клати глава.

— Вече ти казах миналата година, че ще е абсолютно нечестно да те използвам като стандарт спрямо останалите жени. Ти си несравнима.

Толкова се радвам, че дойдох днес. Не ми пука, дори да не спя цяла седмица, пътуването си струваше, дори само за да чуя този комплимент.

— Ами ти? Излезе ли на пет срещи с момчета?

— С момче — поправям го аз. — Имаше само едно. Опитах.

Той повдига вежда и аз тутакси превключвам на отбранителен режим.

— Бен, не можеш да очакваш с магическа пръчка да се превърна в съвсем нов човек. В действителност това ми се случва за пръв път. Нужно е време. Бях толкова горда, когато целунах едно момче. Той си помисли, че съм на седмото небе от възторг заради целувката, но всъщност бях щастлива, задето съм изпълнила домашното си.

Той се смее.

— Е, предполагам, че засега и един е достатъчно. Но това означава, че за следващата година домашното ти ще бъде доста по-трудно.

— Ами, добре. Тогава и твоето ще е по-трудно. И като заговорихме за това, искам доказателство, че пишеш книгата. Искам да прочета някакъв откъс, който си написал за нас.

— Не — мигом отвръща той.

Надигам се от леглото.

— Какво? Не? Не можеш да твърдиш, че си писал през тази година, без да ми предоставиш доказателство. Покажи ми няколко страници.

— Не ми харесва, когато хората четат това, което пиша.

Засмивам се.

— Сериозно? Това е все едно оперната певица да откаже да пее по време на представление.

— Нищо подобно. Ще ти позволя да прочетеш книгата, когато я завърша.

— Искаш да чакам четири години?

Устните му се извиват в усмивка, когато кимва.

Аз се пльосвам разочаровано обратно върху възглавницата.

— Въздишка.

— Да не би току-що да каза „въздишка“? На глас. Вместо въздъхвам?

— Завъртане на очи.

Бен се смее и се навежда над мен. Сега аз се взирам нагоре към него, а той надолу към мен. И всичко щеше да бъде супер, ако той не ме гледаше така, сякаш обмисляше как точно устните му ще се впият в моите.

Поемам пресекливо дъх, а ръката му се плъзва по брадичката ми.

— Липсваше ми, Фалън — шепне той. — Много. И мамка му, ако не трябва да го признавам, но цели две секунда се опитах да бъда алфа-мъжкар, обаче не ми се получава. Така че днес няма да получиш алфа Бен. Съжалявам.

Еха. Дали той…

Да.

— Бен — подемам, присвивайки очи, — да не би да… правиш букстинг с мен?

Той извива вежда.

— Букстинг?

— Аха. Когато секси тип разговаря с момиче с фрази от книги. Прилича на секстинг, но е на глас и с пасажи от книги, вместо с еротични снимки. Или есемеси. Добре де, не е като секстинг, но всичко ми е ясно.

Той пада по гръб и избухва в смях. Сега аз бързо се премествам до него, поставям ръка върху гърдите му и се надвесвам над него.

— Не спирай — дразня го със съблазнителен глас. — Дай ми още, Бен. Електронни книги ли чете, или… — Прокарвам бавно пръст надолу по гърдите му. — С твърди корици?

Бен скръства ръце зад главата и върху лицето му се разлива самодоволна усмивка.

— О, да, определено бяха с твърди корици. И не съм сигурен дали си готова за това, но… аз имам свой списък КЗЧ. Би трябвало да го видиш, Фалън. Огромен е.

Изпускам въздишка, но не съм убедена, че беше престорена.