— Освен това вече знам какво прави целувката достойна за роман — заявява той. — Така че бъди готова. — Повдига се отново на лакът и вече не се усмихва. — Сега сериозно. Тази женска обсебеност към алфа-мъжкарите малко ме смущава, защото аз изобщо не приличам на мъжете, за които си чела.
Аха. Ти си по-готин.
— Никога няма да карам мотоциклет, нито да се бия с друг мъж просто за удоволствие. И колкото и да си фантазирах през тази година как правя секс с теб, не мисля, че някога бих могъл да изрека със сериозно изражение „Ти ми принадлежиш“. И винаги съм искал да си направя татуировка, но нещо малко, защото няма начин да изтърпя болката. Като цяло книгите бяха интересни, но в същото време ме накараха да се почувствам твърде несъвършен.
Той не може да го мисли сериозно.
— Бен, в книгите, които съм прочела, не всички мъже са такива.
Той килва глава.
— Но ти очевидно харесваш лошите момчета, щом като обичаш да четеш за тях.
— Всъщност това не е вярно — възразявам аз. — Обичам да чета такива книги, защото в тях се описва живот, който е напълно различен от моя. Това са абсолютно други житейски ситуации, в които аз, слава богу, никога няма да се озова. Но те ме развличат. И колкото и да ми харесва да чета за това как един мъж шепти на партньорката си колко е влажна за него… ако някой ми го каже по време на секс, това няма да ме възбуди. По-скоро ще се ужася да не би случайно да съм се напишкала.
Бен се смее от все сърце.
— А ако двамата с теб правим секс и ти ми заявиш, че аз ти принадлежа, буквално ще изпълзя изпод теб, ще се облека, ще изляза от дома ти и ще повърна в предния ти двор. Така че, само защото ми харесва да чета за такива мъже, не означава, че искам мъжете в реалния живот да се държат по този начин.
— Мога ли да те задържа? — ухилва се Бен.
Жалко, че той само се шегува.
— Цялата съм твоя за следващите пет часа.
Той ме бута, за да легна по гръб.
— Разкажи ми за това момче, което си целунала. — Произнася думата „момче“, сякаш иска да обиди съперник. Това ми хареса. Ревнивецът Бен е много сладък. — Трябва да знам всички подробности за вашата целувка, за да добавя към сюжета второстепенна линия.
— Второстепенна? — питам аз. — Това означава ли, че вече си намислил основната линия на сюжета?
Лицето му остава безизразно.
— И така, къде се запозна с него?
— На репетиция.
— Излезе ли на среща с него?
— На две.
— Защо само две? Какво се случи?
Искам отново да кажа на глас „въздишка“. Наистина не ми се говори за него.
— Нищо не се получи. Трябва ли наистина да обсъждаме това?
— Аха. Това е част от споразумението.
Въздъхвам.
— Добре. Казва се Коди. На двайсет и една. Бяхме на прослушване за една и съща пиеса и се заговорихме. Беше приятно. Той помоли за телефония ми номер и аз му го дадох.
— Дала си му телефонния си номер? — пита Бен унило. — А защо на мен не даде телефонния си номер?
— Защото наистина те харесвам. Както и да е, излязохме през уикенда и няколко пъти се целунахме. Той беше мил. Забавен…
Бен се цупи.
— По-мил от мен?
— Твоето чувство за хумор е несравнимо, Бен. Престани да ме прекъсваш. И така, аз се съгласих да изляза с него за втори път. Отидохме у тях, за да гледаме филм. Започнахме да се целуваме и… аз просто… не можах да го направя.
— Какво не можа да направиш? Онова ли? Или просто да се целуваш с него?
Не знам кое е по-странно. Да разказвам на Бен за целувките с друго момче или това, че ми е толкова лесно да говоря с Бен как съм се целувала с друг.
Е, поне до този момент. Сега ми се иска просто да си затворя устата.
— Не можах да направя нито едно от двете. Беше… — Затварям очи, защото не желая да му признавам истинската причина, поради която не можах да го направя. Но това е Бен. С него е лесно да се говори.
— Беше различно. Той ме накара да се почувствам… не знам. Непълноценна.
Виждам как Бен с усилие преглъща.
— Обясни — рязко изрича.
Харесва ми, че изглежда малко разстроен, сякаш всъщност не желае да слуша за това как съм се целувала с някой друг. Най-много ми харесва, че той като че ли иска да ме защити.
Смятам, че Бен е много повече алфа-мъжкар, отколкото си мисли.
Въздъхвам тежко, подготвяйки се да отговоря честно. По принцип не би трябвало да го искам, но поради някаква причина изпитвам необходимост да споделя.
— Миналата година, когато ме докосваше, ти ме накара да се почувствам… красива. Сякаш нямах никакви белези. Или… не, не се изразих правилно. Ти направи така, че аз повярвах, че белезите са част от моята привлекателност. А аз никога не съм се чувствала така, нито съм мислила, че някога ще се почувствам. Затова, когато бях с Коди, забелязвах всичко. Как той докосваше само дясната част на лицето ми. Как ме целуваше само отдясно по шията. Как настоя да угасим светлините, докато бяхме заедно.