Гърдите ми се стягат.
Не мога да дишам.
Той отмества ръка от устата ми и аз жадно поемам дъх. Сълзите напират в очите ми и аз не мога да овладея треперенето си, докато се опитвам да не заплача. Бен отпуска цялото си тяло върху моето и обхваща лицето ми в шепи. Притиска устни към слепоочието ми и шепне:
— Ти го заслужаваш, Фалън.
Аз кимам, защото е прав.
Той е прав.
Разбира се, че е прав. Аз съм жива и здрава. И да, пожарът остави отпечатък върху кожата ми, но не отне най-важните части от мен. Не успя да достигне по-надълбоко под повърхността. Тогава защо се отнасям по този начин към себе си?
Трябва да престана да си го причинявам.
— Шшт — шепне Бен, бършейки с палец сълзите от бузите ми. Всичките ми емоции избликват. Толкова съм бясна, задето той си въобразява, че има право да ми говори по този начин. Но фактът, че той току-що ми говори по този начин, накара сърцето ми да съжалява, че няма устни, за да го целуне. Бясна съм и на себе си, задето през последните няколко години бях толкова егоцентрична. Да, пожарът беше пълна гадост. Да, щеше ми се никога да не бе избухвал. Но се бе случил и аз нищо не мога да променя, така че трябва да го преодолея и да престана да се терзая.
Искам да се смея, защото след всичко, което Бен току-що бе казал, имам чувството, че огромен товар е смъкнат от гърдите ми и аз за пръв път от три години мога свободно да дишам.
Всичко изглежда различно. По-ново. Сякаш въздухът звънти, напомняйки ми колко съм щастлива да съм тук, да го вдишвам.
И аз правя точно това. Поемам дълбоко дъх и прегръщам Бен, заравям глава между шията и рамото му.
— Благодаря ти — шепна. — Гадняр такъв.
Чувствам, че той се смее, затова се отпускам обратно на възглавницата и му позволявам да изтрие сълзите ми. Той ме гледа, сякаш съм красива откачалка и не си позволявам да се питам дали е така. Защото аз съм такава. Аз съм дяволски красива откачалка и той е голям късметлия, че в момента е отгоре ми.
Плъзвам длани по гърдите му и усещам туптенето на сърцето му под ризата. То бие толкова силно, както и моето.
Очите ни се срещат и той не моли за разрешение, когато свежда глава и докосва леко устата ми със своята.
— Фалън, аз съм адски възбуден. Смятам да те целуна и няма да се извинявам.
И тогава устните му завладяват моите. Главата ми се върти, тялото ми сякаш плува и аз не мога да помръдна ръце. Но не е нужно да го правя, защото Бен повдига ръцете ми над главата, пръстите ни се преплитат и той ги притиска към матрака. Езикът му се плъзга по моя с такова чувство, сякаш ме целува така, както ме гледа. Прониквайки до дъното на душата ми.
Той бавно ме целува по шията, без да пуска ръцете ми, не ми позволява да го докосвам, докато изследва кожата ми. Господи, толкова ми липсваше. Липсваше ми усещането да бъда с него. Иска ми се да можех да изпитвам това всеки ден. Веднъж в годината не е достатъчно.
Натискът върху дясната ми ръка изчезва, когато той прокарва пръсти по цялата дължина на ръката ми до талията. Устните му се връщат при моите и той отново ме целува, докато ръката му бавно се плъзга под блузата ми. Дори само усещането на пръстите му върху моята кожа ми напомня защо мисля за него всяка вечер, когато главата ми се отпуска върху възглавницата.
— Събличам блузата ти — мълви той.
Аз дори не се притеснявам.
Аз дори не се притеснявам?
Той измъква блузата през главата ми и я захвърля зад гърба си. Погледът му пада върху гърдите ми, скрити под черен сутиен, който бях убедена, че той няма да види тази вечер. Бен ми се усмихва с лукава усмивка, докато обхожда с пръсти дантелата. Обхваща с длан дясната ми гърда и с палец милва тъканта над зърното. В същата секунда аз потръпвам, защото съм прочела достатъчно книги, за да знам, че той възнамерява да ме докосне на голо. Цялото ми тяло се напряга, защото не съм сигурна, че искам Бен да свали сутиена. Не искам да ме види цялата. Никой досега не ме е виждал.