Предполагам.
Би могло да е страничен ефект от моята обсебеност от чистотата. Може би толкова отчаяно копнея за безгрижието, което този тип излъчва, че бъркам завистта с възхищението.
А може би го намирам за привлекателен просто защото през последните две години той е един от малцината, които не се извръщат в мига, в който погледите ни се срещат.
Все още се налага да мина край масата му, за да стигна до моето сепаре зад него, и не мога да реша дали да се шмугна покрай него, за да се отърва от втренчения му поглед, или да мина с бавна крачка и да се порадвам още малко на вниманието му.
Младежът леко се извръща, когато минавам край него и погледът му изведнъж ми се струва непоносим. Прекалено настойчив. Усещам как страните ми пламват и кожата ми настръхва, затова свеждам глава и оставям косата ми да падне върху лицето. Дори пъхам един кичур в устата си, за да му закрия гледката. Не знам защо погледът му ме кара да се чувствам неудобно, но е така. Само допреди няколко минути си мислех колко ми липсват втренчените погледи, а сега само искам той да отвърне очи.
Миг преди непознатият да изчезне от полезрението ми, с ъгълчето на окото си улавям лека усмивка върху устните му.
Навярно не е забелязал белезите ми. Това е единствената причина, поради която такъв младеж би могъл да ми се усмихне.
Пфу. Бясна съм на собствените си мисли. Не бях такова момиче. Преди бях самоуверена, но пожарът разтопи всяка капка от самочувствието ми. Опитах се да си го възвърна, но е трудно да се повярва, че някой някога ще ме сметне за привлекателна, когато самата аз не понасям отражението си в огледалото.
— Това никога не омръзва — казва баща ми, когато се плъзгам отново на дивана в сепарето.
Поглеждам го, почти забравила, че е тук.
— Кое никога не омръзва?
Той махва с вилицата към сервитьора, който в момента стои до касата.
— Това — отвръща той. — Да имаш почитатели. — Лапва парченце от блюдото в чинията и заговорва с пълна уста: — И така, за какво искаше да говориш с мен?
— Какво те кара да мислиш, че съм искала да говоря с теб за нещо конкретно?
Баща ми сочи с жест масата.
— Обядваме заедно. Очевидно желаеш да ми кажеш нещо.
Тъжно е в какво се бяха превърнали отношенията ни. Да знаеш, че един съвместен обяд означава нещо повече, отколкото нормалното желание на една дъщеря да се срещне със своя баща.
— Утре заминавам за Ню Йорк, местя се да живея там. Е, всъщност тази нощ. Имам късен полет, така че ще пристигна в Ню Йорк утре в десет.
Той се закашля и грабва салфетката, за да прикрие устата си. Поне ми се струва, че се закашля. Едва ли щеше да се задави от подобна новина.
— Ню Йорк? — изломотва задавено.
И в следващия миг… прихва. Смее се. Сякаш преместването ми в Ню Йорк е някаква шега. Запази спокойствие, Фалън. Баща ти е идиот. Нищо ново.
— И защо, за бога? Защо? Какво има в Ню Йорк? — Той изстрелва въпросите, докато смила информацията. — И моля те, само не ми казвай, че си се запознала с някого в интернет.
Пулсът ми се ускорява. Не може ли поне да се престори, че подкрепя едно от решенията ми?
— Искам да сменя обстановката. Смятам да се явя на някои прослушвания в Бродуей.
Когато бях на седем, баща ми ме заведе да гледаме мюзикъла „Котките“ в Бродуей. Тогава за пръв път посещавах Ню Йорк и това пътуване беше едно от най-хубавите в живота ми. Той и преди винаги ме е поощрявал да стана актриса. Но чак когато видях представление на живо, осъзнах, че трябва да стана актриса. Никога не съм имала възможност да се изявя върху театралната сцена, тъй като моят баща ръководеше всяка стъпка в кариерата ми, а той предпочиташе киното. Но изминаха две години, откакто се снимах за последен път. Не съм сигурна дали ще имам кураж в близко време да се явя на прослушване, но решението да се преместя в Ню Йорк е най-самостоятелната крачка, която съм предприемала след пожара.
Баща ми отпива глътка вода и след като оставя чашата на масата, раменете му се отпускат с въздишка.
— Фалън, слушай — подхваща, — знам, че актьорската работа ти липсва, но не ти ли се струва, че е време да помислиш и за други възможности?
Вече толкова не ми пука за мотивите му, че дори не изтъквам огромната тъпотия, която току-що ми изръси. През целия ми живот той ме е подтиквал да следвам стъпките му. След пожара цялото му въодушевление се изпари. Аз не съм глупачка. Знам, че той смята, че вече не притежавам качествата да бъда актриса и дълбоко в сърцето си признавам, че той е прав. Външността е много важна в Холивуд.