— Почакай! — изведнъж се сепва тя и сочи към мен. — Ти се казваш Фалън? Като Фалън О’Нийл?
О, не. Не ме разпознават често, но когато се случва, това са момичета на възрастта на Джордин. Запалени фенки, които навярно не са пропуснали нито един епизод.
— Да не би да си актрисата, която беше звезда на детективския сериал?
Бен ме прегръща през рамо, сякаш се гордее с този факт.
— Да, определено е тя.
— Не може да бъде! — възкликва Джордин. — Постоянно гледах този сериал! Е, докато не те замениха с онази кукла, която изобщо не можеше да играе.
От коментара й ми става приятно. След като ме замениха, не можех да се заставя да гледам сериала, но ще излъжа, ако кажа, че не изпитах известно задоволство, когато след два сезона спряха сериала заради нисък рейтинг.
— Защо напусна сериала? — продължава да разпитва Джордин. — О. Почакай, спомням си. Беше пострадала при злополука, нали? Оттам ли са белезите?
Усещам как ръката на Бен мигом се напряга.
— Джордин — предупредително изрича.
Признателна съм за опита му да прекъсне разговора заради мен, но е трудно да се обидя на Джордин, когато виждам, че тя е просто любопитна и няма нищо лошо наум.
— Всичко е наред — бързам да я успокоя, когато виждам, че тя се кани да се извини. — Беше нещастен случай и беше много гадно, че се наложи да напусна сериала. Но съм благодарна, че оживях. Можеше да бъде много по-лошо.
Усещам как Бен лепва една целува на слепоочието ми. Предполагам, че е доволен, задето окуражителните думи, които ми каза, докато бяхме в стаята му, наистина са достигнали до съзнанието ми.
Входната врата се хлопва и вниманието на всички се пренасочва от разговора за моята кариера към звука на мъжкия глас.
— Къде е моята малка кучка? — подвиква гласът.
О, господи. Надявам се, че не е младоженецът.
— Иън е у дома — оповестява Бен. Улавя ръката ми и ме повлича към всекидневната. — Ела да те запозная с големия ми брат.
Следвам Бен във всекидневната и виждам един мъж, който е коленичил до входната врата и гали малко бяло кученце.
— Ето я моята малка кучка — говори той нежно на кученцето. Доколкото подобно обръщение може да звучи нежно.
— Виж ти, каква кучешка бълха е долетяла при нас — заявява Бен, привличайки вниманието на мъжа.
Чак когато Иън се изправя, забелязвам, че е в пилотска униформа. Бен мигом сочи към мен. Няма да си кривя душата — запознанството с нови хора по принцип е неловко за мен. Но запознанството със семейството на Бен е съвсем друг тип неловкост.
— Иън, това е Фалън. Фалън, запознай се с Иън.
Мъжът тутакси пристъпва напред, грабва ръката ми и я разтърсва. Двамата с Бен толкова си приличат, че не мога да спра да го зяпам. Той има същата квадратна брадичка като Бен и същата форма на устата, но е малко по-висок и е с руса коса.
— И Фалън е твоята… — Той не довършва изречението и чака Бен да продължи. Но Бен се взира в мен и чака аз да го довърша.
Какво, по дяволите? Това се казва да те приклещят в ъгъла.
— Аз съм… сюжетната линия на Бен.
Бен прихва, а Иън повдига въпросително вежда. Сега прилича още повече на Бен.
— Ти най-после пишеш истинска книга? — пита го Иън.
Бен върти очи, грабва ръката ми и ме тегли към стълбището.
— Тя не е моята сюжетна линия, тя е моето гадже и днес е нашата първа годишнина.
Джордин влиза във всекидневната и застава до Иън. Двамата потресено се блещят в Бен, сякаш е пазил най-голямата тайна на света.
— Вие се срещате вече цяла година? — пита Джордин, обръщайки се към мен. Преди да успея да й кажа, че той се шегува, тя разстроено размахва ръце. — Бен, ти ми каза, че няма да водиш приятелка! Столовете няма да стигнат и, боже мой, вече е прекалено късно да се поръчат допълнително! — Тя изхвърчава от стаята, за да проведе ненужния разговор.
Шляпвам Бен по ръката.
— Това беше много злобарско! Тя и без това е кълбо от нерви.
Той се смее, драматично върти очи и изпуска страдалчески стон.
— Добре де.
Излиза след Джордин и в стаята сме само двамата с Иън, когато входната врата се отваря. Отново. Мили боже, колко хора могат да се поберат в тази къща?
Когато новодошлият минава през вратата, забелязва първо Иън. Той го прегръща и го тупа по гърба.
— Каза, че ще дойдеш утре.
Иън свива рамене.
— Майлс пое моята смяна, за да дойда по-рано. Утре времето ще се развали, а аз не исках да закъснея.