Глава 8
Ние сме в моята баня и аз се облягам на плота, докато Фалън попива с мокра кърпа кръвта от окото ми.
Не мога да повярвам, че Кайл ме удари пред нея. Толкова съм бесен, че ми е трудно да се успокоя. Особено когато тя се притиска до мен в банята и докосва лицето ми с пръсти.
— Искаш ли да поговорим за случилото се? — Тя се протяга към анкерпласта и разкъсва края на опаковката.
— Не.
Фалън слага лепенката върху лицето ми и внимателно я приглажда.
— Трябва ли да се тревожа? — Тя хвърля опаковката в кошчето за боклук и слага кърпата в умивалника.
Взирам се в огледалото и опипвам с пръст подутината около окото.
— Не, Фалън. Никога не бива да се тревожиш заради мен. Нито пък заради Кайл.
Все още не мога да повярвам, че той ме удари. През целия ми живот Кайл нито веднъж не ме е удрял, макар че един или два пъти едва не го направи. Или е притеснен заради сватбата, или този път аз действително яко го вбесих.
— Може ли да се махнем оттук? — питам аз.
Тя свива рамене.
— Предполагам. Къде искаш да отидем?
— Където и да е, стига да сме заедно.
Само от усмивката й цялото ми напрежение се разсейва.
— Имам една идея — заявява тя.
— Студено ли ти е? — за трети път питам Фалън и тя за пореден път ми отговоря „не“, но аз виждам, че трепери. Притеглям я към себе си и увивам по-плътно одеялото около двама ни.
Тя искаше да дойдем на плажа, въпреки че вече е почти мръкнало и е ноември. Разбира се, взехме храна от „Чипотле“ и Фалън устрои импровизиран пикник с одеялата, които отмъкнахме от вкъщи. Преди половин час бяхме привършили с храната и сега си бъбрехме непринудено, опознавайки се. Ала имайки предвид неприятната случка у дома, всички въпроси бяха на безопасни теми. Обаче през последните две минути нито един от двамата не бе задал нито един въпрос, така че навярно сме изчерпали незначителните теми. Или може би самата тишина беше въпрос.
Държа ръката й под одеялото и двамата мълчаливо се взираме във вълните, разбиващи се в скалите. След известно време тя отпуска глава на рамото ми.
— Не съм била на плажа от шестнайсетгодишна — проронва.
— Страх те е от океана?
Фалън вдига глава от рамото ми, свива колене към гърдите си и ги обгръща с ръце.
— Преди постоянно идвах. Винаги, когато имах свободен ден, бях тук. Но после избухна пожарът и възстановяването отне много време. Влизах и излизах от болницата, сетне ходих на физиотерапия. Слънцето е противопоказно за заздравяващата кожа, затова аз просто… повече никога не се върнах. Дори и след като вече беше безопасно да стоя на слънце, вече не притежавах увереността да се появя на място, където всички излагаха на показ колкото може по-голяма част от тялото си.
Толкова съм смутен, че отново не знам какво да й кажа. Страдам от това, че пожарът бе отнел такава голяма част от самоувереността на Фалън, но мисля, че все още нямам представа колко в действителност бе отнел от живота й.
— Хубаво е да се върна отново — шепне тя.
Стискам ръката й, защото съм сигурен, че това е всичко, което в момента иска Фалън.
Отново седим притихнали, а мислите ми не престават да се връщат към случката с Кайл в коридора. Не знам какво е чула Фалън, но тя все още е тук, така че не би могло да е много. Както и да е, малко е да се каже, че тя видя не тази страна на Кайл, която исках да й покажа. Фалън навярно си мисли, че брат ми е кретен, имайки предвид действията му, на които бе станала свидетел, и аз не бих я винил.
— Когато бях в четвърти клас, имаше едно по-голямо момче, което постоянно се заяждаше с мен — подхващам аз. — Всеки ден, докато пътувахме в автобуса, той или ме удряше, или ми говореше злобни неща. Това продължи с месеци, а няколко пъти аз слязох от автобуса с разкървавен нос.
— Господи — отронва Фалън.
— Кайл е с две години по-голям от мен. Той беше в прогимназията, но пътувахме с един и същи автобус, защото нашето училище беше доста малко. Един ден, след като хлапето ме цапардоса право пред Кайл, очаквах той да му даде да се разбере и здравата да го натупа, защото аз съм неговият малък брат. Нали затова са големите братя. Да защитават по-малките братя от побойниците. — Протягам крака пред себе си и въздъхвам. — Но Кайл просто си седеше там и ме гледаше. Изобщо не се намеси. И когато се прибрахме у дома, аз му бях ужасно сърдит. Заявих му, че неговата работа като брат е да даде урок на хулиганите. А той се засмя и каза: „И на какво ще те научи теб това?“.