Не знаех какво да отговоря, защото на какво, по дяволите, трябваше да се науча, ако всеки ден ме налагаха с юмруци? Но Кайл продължи: „На какво ще се научиш, ако спра един побойник? На нищо. Ако се бях намесил, какво щеше да спечелиш ти? Щеше единствено да се научиш да разчиташ на някого другиго, вместо на себе си. В живота винаги ще има хулигани, Бен. Ти трябва да свикнеш сам да се справяш с тях. А ако набия едно хлапе заради теб, това няма да те научи на нищо“.
Фалън се извръща с лице към мен.
— А ти вслуша ли се в него?
Аз клатя глава.
— Не. Затворих се в стаята си и плаках, убеден, че Кайл е гадняр. И хлапето продължи да ме тормози седмици след това. Но един ден всичко се промени. Не знам какво се случи, но започнах да се защитавам. Не му позволявах да издевателства над мен, както преди. Спрях да се страхувам от него. И след известно време, когато разбра, че вече не ми пука от обидите му, той ме остави на мира.
Тя мълчи, но аз виждам, че се чуди защо й разказвам тази история.
— Кайл е добър брат — додавам. — И добър човек. Съжалявам, че днес го видя в лоша светлина, защото това не е той. Кайл имаше право да е разстроен заради мен и не, не желая да говоря за това. Но братята ми наистина са свестни и аз просто исках да го знаеш.
Фалън ме гледа признателно. Обвивам ръка около нея, притеглям я към гърдите си и се отпускам върху одеялото. Взирам се в звездите, изненадан, че толкова дълго не съм ги забелязвал.
— Аз винаги съм искала да имам брат или сестра — промълвява Фалън. — Знам, че се държах така, сякаш не се зарадвах, когато миналата година татко ми каза, че ще има дете, но винаги съм мечтала за сестра или брат. За съжаление, момичето, за което баща ми беше сгоден, изобщо не е било бременно. Тя смятала, че той има пари, защото е нещо като телевизионна звезда. Когато разбрала, че в действителност е разорен, го напуснала.
Леле. Вече не се чувствам толкова зле заради моята семейна драма, на която днес стана свидетел Фалън.
— Това е ужасно — съчувствено отбелязвам. — Той разстрои ли се? — Не че ми пука дали е бил разстроен. Онзи мъж си заслужаваше този ритник на съдбата, заради начина, по който се отнесе тогава с Фалън.
Тя свива рамене.
— Не знам. Мама ми разказа за случилото се. Аз не съм разговаряла с него от миналата година.
Думите й ме натъжават. Независимо, че се държа като глупак, той все пак си остава неин баща и аз знам колко боли това.
— Що за жена е тази, която си измисля бременност, за да улови един мъж в мрежите си? Това е тъпо. Макар че може да послужи за страхотна сюжетна линия.
— Доста безвкусна сюжетна линия, с която често злоупотребяват в романите — заявява Фалън презрително, все още притисната до гърдите ми. — Сетне опира брадичка на ръцете си и ми се усмихва. Лунната светлина струи върху лицето й, осветявайки я сякаш е на сцената.
Което ми напомня…
— Ще ми разкажеш ли някога за тази репетиция, за която спомена по-рано? За какво беше?
Усмивката й помръква.
— Постановка в общинския театър. — Утре е откриването, а сутринта е генералната репетиция, затова трябва да се прибера толкова рано. Не съм в главната роля и нищо няма да ми платят, но аз се наслаждавам на работата, защото мнозина от актьорите търсят съвета ми. Не знам защо, може би заради доста големия ми опит в миналото, но това ми харесва. Хубаво е, че през цялото време не стоя затворена в апартамента.
Приятно ми е да го чуя.
— Ами работата ти?
— Имам гъвкав график. Продължавам да записвам аудио-книги и имам достатъчно работа, за да си плащам сметките, така че това е добре. Макар че се наложи да сменя жилището, защото наемът беше малко висок, но… като цяло всичко върви добре. Чувствам се щастлива там.
— Добре — казвам, докато прокарвам пръсти през косата й. — Аз също съм щастлив, че ти си щастлива там.
И аз наистина съм. Но няма да лъжа — когато видях днес Фалън, част от мен егоистично се надяваше тя да ми каже, че в Ню Йорк не се е получило. Че тя отново ще живее в Ел Ей. Че смята своето петгодишно правило за пълна глупост и иска да ме види още утре.
— А ти работиш ли? — интересува се Фалън. — Не мога да повярвам, че не знам почти нищо за теб. Позволих ти да галиш гърдите ми, а дори не знам с какво си изкарваш прехраната.
— Следвам в ЮКЛА — отвръщам през смях. — Редовен студент, уча две специалности, така че не ми остава много време за работа. Но нямам много разходи. Имам достатъчно пари, наследени от мама, за да се издържам в университета, така че засега се справям.
— Какви специалности учиш?