Отмятам глава назад и се взирам в тавана, докато обмислям следващия въпрос.
— Добре, кое беше първото ти гадже? — питам и погледът ми се връща към него.
— Брин Фелоус. Бях на тринайсет.
— Струва ми се, че каза, че името й е било Абита.
Той се ухилва.
— Имаш добра памет.
Аз добивам сериозно изражение и повдигам вежда.
— Не е важно дали имам добра памет, Бен. Просто съм безумно ревнива и неуравновесена, когато става дума за миналите ти гаджета.
Той се смее.
— Абита беше първото момиче, което целунах. Не моето първо гадже. Бях на петнайсет, когато излизах с нея в продължение на една година.
— И защо се разделихте?
— Станахме на шестнайсет. — Той го изрича сякаш е съвсем уважителна причина. Вижда безмълвния въпрос в очите ми и добавя: — Това правиш, когато се срещаш с някого на шестнайсет. Разделяте се. Ами ти? Кой беше първият ти приятел?
— Истински или фалшив?
— И двете — заявява той.
— Ти. — Взирам се внимателно в очите му, за да видя дали в тях ще се появи съжаление, но те излъчват по-скоро гордост. — С колко момичета си спал?
Бен свива устни.
— Няма да отговоря на това.
— Повече от десет?
— Не.
— По-малко от една?
— Не.
— Повече от пет?
— Не разгласявам любовните си отношения.
Аз прихвам.
— Напротив, разгласяваш ги. След пет години ще разкажеш на целия свят за нас в книгата си.
— Четири — уточнява той.
— Кога си роден? — продължавам с въпросите.
— Ами ти?
— Аз първа попитах.
— Ами ако си по-стара от мен? Това не отблъсква ли момичетата? Да излизат с момчета, които са по-млади от тях?
— А за момчетата не е ли отблъскващо да излизат с момичета, на които по-голямата част от лицето е в белези?
Ръката му стиска талията ми и той сърдито впива поглед в мен.
— Фалън. — Произнася името ми така, сякаш само с една дума ми изнася цяла лекция.
— Опитах се да бъда забавна — оправдавам се.
Бен не се усмихва.
— Не смятам, че себеподценяването е забавно.
— Само защото ти не си този, който се себеподценява.
Ъгълчето на устната му потрепва, докато се опитва да сдържи усмивката си.
— Четвърти юли — отговоря на въпроса ми Бен. — Цялата страна всяка година празнува рождения ми ден. Супер епично.
— Двайсет и пети юли, което означава, че ти официално си по-стар от мен. Сега спокойно мога да те преследвам и няма да ме смятат за хищница, тръгнала на лов за млади мъже.
Бен повдига дланта си на няколко сантиметра от талията ми и бавно ме гали с палец.
— Не можеш да преследваш някой, който сам го желае, Фалън.
О, по дяволите. Той заслужава целувка за този коментар, но редом с нас е татуистът с пистолет в ръка, а аз не съм от момичетата, които се целуват с момчета на обществено място. Очевидно мога само да ги възсядам, оттам нататък тегля чертата.
— Има нещо, което трябва да знам за теб — заявява Бен и се взира пронизващо в мен. — И след като ти задам този въпрос, искам много обстойно да обмислиш отговора, защото той може да укрепи или разруши връзката помежду ни.
Мъчително преглъщам.
— Добре. Какво искаш да знаеш?
Той потръпва, съвсем леко, и аз не съм сигурна дали е заради пистолета за татуировки, или е изнервен заради своя въпрос.
— Хубаво — промърморва Бен. — Ако се наложи да слушаш само една група до края на живота си, коя би избрала и защо?
Тутакси се отпускам. Това е лесно. Мислех, че ще задълбае много по-надълбоко, отколкото да се интересува от любимата ми група.
— „X Ambassadors“.
— Никога не съм ги чувал — озадачава се Бен.
— Аз съм ги виждал два пъти — намесва се татуистът. С Бен го поглеждаме, но той е изцяло съсредоточен в работата си.
Отмествам поглед към Бен и извивам вежда.
— Защо моята любима група може да укрепи или разруши връзката помежду ни?
— Музикалният вкус е много показателен за характера на даден човек. Почти съм сигурен, че го прочетох в една от книгите, които ми препоръча. Ако беше избрала група, която ненавиждам, това щеше да е огромно отблъскване.
— Е, все още не е късно да ги намразиш, след като ги чуеш, така че още не сме се изяснили.
— В такъв случай никога няма да ги слушам — заявява Бен уверено.
— Не и ако зависи от мен.
— Коя е любимата ти строфа от тяхна песен? — пита той.
— Различна е в зависимост от настроението ми.
— Тогава коя е любимата ти строфа в този момент?
Затварям за миг очи и мислено припявам една от песните, докато не стигам до строфата, която подхожда за дадения момент. Отварям очи и се усмихвам.