Опитвам се да не плача, защото би било глупаво.
Нали така?
Никога не съм обичала местата до прозореца, затова когато чувам жената на седалката до пътеката да се оплаква колко мрази местата до пътеката, й предлагам да се сменим.
Не ме е страх да летя, стига да не гледам през прозореца. А ако се случи да седя на мястото до прозореца, имам чувството, че пропускам нещо, ако не гледам през люка. И по време на целия полет наблюдавам света под нас и започвам да се изпълвам с паника много по-силно, отколкото ако просто седя до пътеката.
Оставям чантата си под седалката и се опитвам да се наместя по-удобно. Изпитвам облекчение, че следващата година Бен ще дойде в Ню Йорк, защото полетът от Ел Ей до Ню Йорк е едно от най-малко любимите ми неща.
Затварям очи с надеждата да поспя няколко часа. Утре няма да има време да поспя преди репетицията и трябва да си наваксам сега. Утре е денят на откриването и трябва да съм в театъра навреме за генералната репетиция.
— Хей.
Чувам гласа на Бен и се усмихвам, защото това означава, че определено ще се наспя, щом вече бъркам реалността с мечтите.
— Фалън.
Отварям очи. Поглеждам нагоре и виждам Бен да стои до мен. Какво става, по дяволите?
Поглеждам към ръката му, в която той държи самолетен билет.
Изправям се в седалката.
— Какво правиш?
Някой се опитва да се промуши покрай него, затова той се отмества колкото може по-близо до мен. Когато мъжът отминава, Бен се отпуска на колене.
— Забравих да ти дам домашно за тази година. — Подава ми сгънат лист хартия. — Наложи се да си купя билет за самолета, за да стигна до теб, преди да отлетиш. И това означава, че трябва да изпълниш заданието, иначе напразно ще съм похарчил толкова много пари. И кой казва, че е напразно? Както и да е. Това е всичко. Абсолютно не е алфа-мъжкарска постъпка, но няма значение.
Гледам листа в ръката му, а после отмествам поглед към Бен. Той действително ли е купил билет за самолета, за да ми даде домашно задание?
— Ти си луд.
Той се усмихва, но после се налага отново да се изправи, за да пропусне нов пътник. Стюардесата го моли да освободи пътеката и да заеме мястото си. Бен ми смигва.
— Трябва да вървя, преди да остана приклещен в самолета. — Навежда се и ми лепва една бърза целувка по устните.
Опитвам се да прикрия тъгата, която съм сигурна, че се вижда в очите ми. Насилвам се да се усмихна, преди Бен да се обърне и да се отправи към изхода. Стюардесата го пресреща и го пита защо не е на мястото си. Той смутолевя нещо за извънредни семейни обстоятелства и тя му позволява да мине, но преди напълно да изчезне от погледа ми, Бен се обръща и ми смигва.
И в следващия миг вече го няма.
Наистина ли се случи всичко това?
Свеждам поглед към листа в ръцете си. Толкова съм нервна, че не мога да го разгърна. Питам се какво домашно може да струва покупка на билет за самолет?
Фалън,
Излъгах. Нямам списък със задачи за теб, защото смятам, че ти сама отлично се справяш с живота. Просто трябваше да ти дам това писмо, защото исках да ти благодаря за днешната среща. Забравих да ти благодаря, когато бяхме заедно. Гадно е, не няма да можеш да спиш, но това означава толкова много — ти пожертва съня си, за да изпълниш нашата уговорка. Обещавам, че следващата година ще ти се реванширам. Що се отнася до тази година, искам да направиш само едно нещо.
Посети баща си.
Знам, знам. Той е кретен. Но той е единственият баща, който имаш, и когато ми каза, че не си говорила с него от миналата година, аз не можах да се отърся от чувството на вина. Чувствам се виновен за караницата помежду ви, заради моята намеса във вашия разговор, която не доведе до нищо добро. Не биваше да си пъхам носа в чуждите дела, но ако бях останал настрани, нямаше да имам щастието да узная какъв цвят са гащичките, които носиш. Така че, предполагам, че всъщност не съжалявам за намесата си, но ми е съвестно, че може би отношенията с баща ти нямаше да са толкова обтегнати, ако просто не бях прекъснал обяда ви. Заради това мисля, че трябва да му дадеш още един шанс.
Когато осъзнах, че съм забравил да те помоля за тази дреболия, това ми струва четиристотин долара за самолетния билет, който трябваше да купя. Така че не ме разочаровай, става ли? Обади му се утре. Заради мен.
Следващата година искам да прекарам с теб целия ден. Нека се срещнем един час по-рано и аз ще остана до полунощ.