Точно заради това искам да се преместя в Ню Йорк. Ако изобщо някога искам отново да играя, театърът е най-голямата ми надежда.
Щеше ми се баща ми да не е толкова болезнено откровен. Майка ми изпадна във възторг, когато й съобщих, че искам да се преместя. След дипломирането заживях с Амбър и рядко излизам от жилището. Мама се натъжи, че ще замина далеч от нея, но се зарадва, че най-после ще напусна не само апартамента си, но и щата Калифорния.
Жалко, че моят баща не може да разбере каква огромна крачка представлява това за мен.
— Какво става с работата ти като дубльор? — пита той.
— Продължава. Аудиокниги се записват в студиа. Студиа има и в Ню Йорк.
Той върти очи.
— За съжаление.
— Какво не им е наред на аудиокнигите?
Той ме стрелва с недоумяващ поглед.
— С изключение на факта, че озвучаването на аудиокниги е работа за неуспели актьори? Ти можеш повече, Фалън. По дяволите, постъпи в колеж или се захвани с нещо друго.
Сърцето ми се свива. Защо ли изобщо съм си мислила, че не е възможно да е по-егоцентричен?
Той спира да дъвче и гледа право в мен, когато осъзнава какво е казал. Припряно изтрива устни със салфетката и сочи с пръст към мен.
— Знаеш, че нямах това предвид. Нямах предвид, че си паднала дотам, че да озвучаваш аудиокниги. Просто можеш да постигнеш успешна кариера на друго поприще, след като повече не можеш да играеш. Озвучаването на аудиокниги се заплаща ниско. Както впрочем и работата на Бродуей.
Той произнася Бродуей, сякаш е отрова.
— За твое сведение, много уважавани актьори записват аудиокниги. Освен това искаш ли да ти изброя известните актьори, които играят на Бродуей? Целият ден е на мое разположение.
Той клати глава в знак, че се предава, макар да знам, че в действителност не е съгласен с мен. Просто се чувства виновен, задето е обидил една от малкото сродни с актьорството професии, които мога да упражнявам.
Баща ми поднася празната чаша към устата си и отмята глава, за да изпие последната глътка от разтопения лед.
— Келнер! — подвиква и размахва чашата във въздуха, докато сервитьорът я забелязва и приближава, за да я напълни.
Аз отново забучвам вилица във вече изстинало парче сьомга. Надявам се, че той скоро ще привърши с храната, защото не съм сигурна, че още дълго ще издържа тази среща. Единствената ми утеха е, че утре по това време ще се намирам на противоположния от него бряг. Заради това си струва да заменя слънцето със сняг.
— Не прави планове за средата на януари — сменя той темата. — Трябва да се върнеш в Ел Ей за една седмица.
— Защо? Какво ще се случи през януари?
— Твоят старец ще се ожени.
Аз стискам тила си с ръка и свеждам поглед към скута.
— Убийте ме сега.
Бодва ме чувство на вина, защото колкото и да ми се иска някой да ме убие в този момент, нямах намерение да го казвам на глас.
— Фалън, не можеш да съдиш предварително. Ти дори не я познаваш, за да решиш дали ти харесва, или не.
— Не ми е нужно да я познавам, за да съм сигурна, че не я харесвам — отсичам безцеремонно. — В крайна сметка тя се омъжва за теб. — Опитвам се да замаскирам истината в думите си със саркастична усмивка, но съм сигурна, че той знае, че говоря сериозно.
— В случай че си забравила, ти напомням, че майка ти също реши да се омъжи за мен, а ми се струва, че ти доста я харесваш — връща ми го той.
Сега ме хвана натясно.
— Туш. Но в моя защита ще изтъкна само, че това е петото ти предложение, откакто навърших десет.
— Но само третата съпруга — уточнява той.
Най-после бодвам едно парче сьомга на вилицата и го лапвам.
— Заради теб ми се иска завинаги да зачеркна мъжете от живота си — заявявам с пълна уста.
Той се смее.
— Това не би трябвало да е проблем. Доколкото ми е известно, си ходила само на една среща, при това преди повече от две години.
Преглъщам с усилие парчето сьомга.
Ама наистина? Къде съм била, когато са раздавали свестни бащи? Защо на мен трябваше да ми се падне такъв кретен?
Чудя се колко ли пъти по време на днешния обяд баща ми ще изтърси още някоя гадост. Трябва да внимава, ако не иска в най-скоро време езикът му да гнояса. Той наистина е забравил кой ден е днес. Ако знаеше, никога нямаше да каже нещо толкова бездушно.
По внезапно смръщената му вежда разбирам, че се опитва да измъдри извинение за думите си. Сигурна съм, че не е искал да прозвучат така, но това не възпира желанието ми за словесно отмъщение.