Но сега, след разговора с Фалън по телефона, съм готов да се разплача. Поради някаква причина беше много по-тежко да съобщя новината на нея, отколкото на всеки друг. И това навярно бе така, защото знаех, че нашият разговор беше пропит с тъга не заради смъртта на Кайл. А заради неизречената истина, че двамата очаквахме с нетърпение този ден от мига, в който трябваше да се разделим миналата година.
Независимо колко силно исках да я уверя, че следващата година ще отида при нея, всичко, което действително желаех, беше да падна на колене и да я умолявам да дойде тук. Днес. Никога не бях изпитвал по-огромна нужда да прегърна някого, отколкото в този миг, и бих дал всичко, за да бъде Фалън тук с мен. Само за да мога да притисна лице в косата й, да почувствам ръцете й около талията си, на гърба. На този свят нищо не можеше да ме утеши така, както Фалън, ала аз не й го казах. Не можах. Може би трябваше да го направя, но да я моля да дойде при мен в последната минута е повече от всяка молба, която бих могъл да отправя към някого.
Входният звънец звъни и аз се изтръгвам от бездната на съжалението, завладяло ме след току-що проведения разговор. Захвърлям телефона върху леглото и се запътвам към долния етаж.
Иън отваря входната врата, когато стигам най-долното стъпало. Тейт пристъпва вътре и обвива ръце около врата му. Не съм изненадан да ги видя двамата с Майлс. Майлс и Иън са били най-добри приятели още преди да се родя и аз се радвам, че ги има в живота на най-големия ми брат. Но в същото време гледката ме кара да се потопя още по-дълбоко в кладенеца на самосъжалението, защото неговите най-добри приятели са тук, с него, а единственият човек, за когото копнея, се намира на почти пет хиляди километра оттук.
Тейт се отдръпва от Иън и ме прегръща. Майлс влиза през входната врата и прегръща Иън, но нищо не казва. Тейт се обръща и посяга към една от чантите в ръцете на Майлс, но той отказва да й я даде.
— Недей — възпира я той и свежда поглед към корема й. — Аз сам ще отнеса багажа в стаята. Ти иди в кухнята и си приготви нещо за ядене. Още дори не си закусвала.
Иън затваря вратата след тях и поглежда Тейт.
— Той все още ли не ти позволява нищо да носиш?
Тя върти очи.
— Никога не съм мислила, че ще се уморя да се отнасят с мен като с принцеса, но вече ми дойде до гуша. Нямам търпение дъщеря ни да се роди и вниманието му да се съсредоточи върху нея, а не върху мен.
Майлс й се усмихва.
— Това няма да се случи. Имам достатъчно внимание и за двете. — Майлс ми кима за поздрав, докато минава край мен и се запътва към стаята за гости.
— Мога ли да помогна с нещо? — обръща се Тейт към мен. — Моля те, дай ми работа. Имам нужда да се почувствам полезна, за разнообразие.
Давам й знак да ме последва в кухнята. Тя се спира, когато вижда плота.
— Мили боже.
— Аха — съгласявам се, докато гледам купищата храна. От два дни хората не са спрели да носят съдове с храна. Кайл работеше за софтуерна компания с около двеста служители, а сградата се намира само на десетина километра от дома ни. Аз съм почти сигурен, че повече от половината донесоха храна през последните два дни. — Вече напълнихме хладилника, както и този в гаража. Но сърце не ми дава да я изхвърля.
Тейт навива ръкавите на блузата си и се промушва покрай мен.
— Аз без всякакви угризения изхвърлям такава храна. — Тя повдига капака на един съд, помирисва съдържанието и мръщи нос. Бързо затваря капака. — Това определено не бива да се пази — заявява и слага съда в умивалника. Аз стоя насред кухнята, наблюдавам я и за пръв път осъзнавам, че коремът й е почти еднакъв с този на Джордин. Може би нейната бременност е малко по-напреднала.
— Кога ще раждаш?
— След девет седмици — осведомява ме тя. — Две седмици преди Джордин. — Тейт ме поглежда и вдига капака на друг съд. — Как е тя?
Настанявам се зад бара и дълбоко въздъхвам.
— Не е добре. Не мога да я накарам да хапне нещо. Дори не излиза от стаята си.
— Спи ли?
— Надявам се. Майка й долетя снощи, но Джордин не желае да разговаря и с нея. Надявах се, че тя ще може да помогне.
Тейт кимва, но аз забелязвам, че избърсва една сълза, когато се извръща.
— Не мога да си представя какво преживява — прошепва тя.
Аз също не мога. И не искам да плача. Толкова много трябва да се направи, преди погребението на Кайл да ме застави да се съсредоточа над въпроса какво, по дяволите, ще се случи с Джордин и детето й.