Прокарвам длани по лицето си, изпълнен с желанието всичко да свърши час по-скоро. Искам този ден да отмине, да дойде утрешния, а с него и погребението, а после и то да приключи. Просто всичко да се уталожи. Но в същото време се страхувам как ще се чувствам, когато цялата тази суматоха отмине.
Оттласквам се от вратата и се запътвам към кухнята, когато проехтява входният звънец. Отново. Изпъшквам, когато Тейт минава край мен с чиния с храна.
— Щях да отворя, но… — Тя свежда поглед към чинията и чашата, които държи в ръце.
— Ако можеш да накараш Джордин да хапне нещо, съм готов да забавлявам десет милиона посетители.
Тейт кимва съчувствено и се запътва обратно към стаята на Джордин.
Аз отварям вратата. Премигвам два пъти, за да се уверя, че действително я виждам.
Фалън се взира в мен и аз не мога да промълвя нито дума. Страхувам се, че ако заговоря, видението ще изчезне.
— Трябваше първо да се обадя — подхваща тя нервно. — Но не знаех номера ти. Но аз просто… — Тя бързо издиша. — Просто исках да се уверя, че си добре.
Отварям уста, за да заговоря, но тя вдига ръка, за да ме спре.
— Току-що те излъгах, прости ми. Не съм тук, за да разбера дали си добре. Знам, че не си добре. Просто не бях на себе си, след като ти затвори. Мисълта, че няма да те видя днес и трябва да чакам още цяла година, напълно ме срина и…
Пристъпвам напред и я карам да замълчи, покривайки устата й с моята.
Фалън въздъхва до устните ми, обвива ръце около мен и сключва длани зад гърба ми. Аз я целувам силно, все още неспособен да повярвам, че тя наистина стои на прага. Че след края на днешния ни разговор е отишла право на летището и е похарчила пари за билет, за да прелети от Ню Йорк до Лос Анджелис и да ме види.
Продължавам да я целувам, докато я тегля навътре в къщата с мен. Прегръщам я през кръста, притискам я към себе си, защото се боя, че ако я пусна, тя ще се изпари във въздуха.
— Трябва…
Фалън се опитва да каже нещо, но устата ми е плътно притисната към нейната и това й пречи да говори. Тя отваря входната врата и се опитва да се отдръпне от мен. Аз я пускам съвсем малко, колкото да й дам възможност да каже това, което се опитва.
— Трябва да кажа на шофьора на таксито, че може да тръгва. Не бях сигурна, че ще поискаш да ме видиш.
Заобикалям я и отварям по-широко вратата. Махам на шофьора да потегли, сетне захлопвам вратата и улавям ръката й.
Повличам я нагоре по стълбището към стаята си.
Далеч от всички на този свят, защото в този момент не желая да виждам или да говоря с когото и да било.
Фалън е единствената, която искам днес да бъде с мен и тя е тук. Само заради мен. Защото съм й липсвал.
И ако тя не внимава, просто ще се влюбя в нея.
Довечера.
Глава 12
Той затваря вратата на спалнята зад нас и ме притегля за дълга прегръдка.
Откакто си купих билет, на няколко пъти се усъмнявах в правилността на решението си да дойда тук. Поне сто пъти размислях. Не бях сигурна дали Бен ще поиска да ме види, имайки предвид всичко, което се случваше в момента в живота му. Мислех, че той може да се разсърди — нали ми каза, че ще се видим догодина, а ето че аз цъфвам без предупреждение.
Но изобщо не очаквах да видя облекчение на лицето му, когато той отвори вратата. Не съм очаквала, че ще ме целува с такава страст, сякаш съм му липсвала толкова много, колкото и той на мен. Не съм си представяла, че ще стои тук и ще ме прегръща толкова дълго, както го прави сега. Бен не ми е казал нито дума, но действията му изразяват едно огромно „благодаря“.
Затварям очи, без да вдигам глава от гърдите му. Едната му ръка ме прегръща за тила, а другата е здраво обвита около талията ми. Мога да стоя така цяла нощ. Дори това да е всичко, което ще направим — дори той да не промълви нито дума — пътуването си струваше.
Интересно дали и той чувства същото? Дали мислите за мен изпълват целия му ден, както мислите за него изпълват моя?
Дали копнее да сподели с мен всичко, което е правил и където е ходил?
Бен ме целува по темето, сетне обхваща страните ми в шепи и повдига лицето ми към своето.
— Не мога да повярвам, че си тук — промълвява той, ала усмивката не може да скрие мъката в очите му. Аз мълча, защото не знам какво да кажа. Просто плъзвам ръка по бузата му и докосвам устните му с палец.
Не би трябвало да се изненадвам, че тази година Бен е още по-привлекателен, отколкото миналата. Сега вече е мъж. Изчезнали са и последните следи на юношеството, които все още можех да зърна последния път, когато го видях.