— Държиш ли се? — Продължавам да галя лицето му, както и той моето, но Бен не отговаря. Вместо това впива устни в моите и ме побутва заднешком от вратата. Полага ме нежно върху леглото, като внимателно наглася главата ми върху своята възглавница. Прекъсва целувката и се плъзга отгоре ми. Не ляга до мен, а притиска глава до гърдите ми и слуша ударите на сърцето ми, докато здраво ме прегръща. Аз вдигам ръка и милвам косата му с бавни и продължителни ласки.
Ние толкова дълго лежим, притихнали един до друг, че започвам да се питам дали той не е заспал. Но след няколко минути Бен се вкопчва още по-отчаяно в мен. Склонява глава и плътно заравя лице на гърдите ми, а раменете му започват да се тресат, когато заплаква.
Имам чувството, че от сърцето ми избликват милион малки сълзи и ми се иска да се обвия около него, докато той изплаква скръбта си. Но риданията му са толкова тихи и аз разбирам, че той не желае да ги признае. Той просто има нужда да го оставя да се наплаче и аз правя точно това.
Изминават пет минути, преди Бен да се съвземе и още половин час, преди най-сетне да се отдръпне от мен. Надига се от гърдите ми и ляга до мен на възглавницата. Аз се извръщам с лице към него. Очите му са зачервени, но сълзите му са пресъхнали. Протяга се към лицето ми и отмята кичур коса, докато признателно се взира в мен.
— Как се случи? — питам аз.
Тъгата отново забулва очите му, но той не се колебае с отговора.
— Връщал се е от работа, когато колата му излязла от пътя. Отвличане на вниманието. Само три секунди и той се забил в проклетото дърво. Двамата с Джордин трябваше същата вечер да заминат на почивка и аз съм почти сигурен, че й е писал есемес, когато се е случило, основавайки се на това, което ми казаха полицаите. Надявам се, че тя още не се е досетила и се надявам никога да не разбере. — Аз бавно прокарвам пръсти по ръката му. — Тя е бременна — додава Бен.
Ахвам и пръстите ми застиват.
— Знам — кимва той. — Шибан късмет. Този уикенд трябваше да отпразнуват годишнината от сватбата.
Не бях се сетила за това, но щом Бен спомена за годишнината, си спомних Джордин от миналата година и трескавата й подготовка за предстоящата сватба с Кайл. А сега, само година по-късно, тя трябваше да се подготви за предстоящото му погребение.
— Това е толкова тъжно. В кой месец е?
— Трябва да роди през февруари.
Опитвам се да се поставя на нейно място. Почти съм сигурна, че сега тя е на двайсет и четири. Не мога дори да си представя да съм толкова млада и да загубя съпруга си няколко месеца преди раждането на първото си дете. Това е просто непонятно.
— Кога се връщаш в Ню Йорк? — пита Бен.
— С първия полет утре сутринта. Тази нощ мога да спя при мама, за да не те притеснявам. Трябва наистина да стана много рано.
Той приближава устни към моите.
— Няма да спиш никъде другаде, освен в това легло.
Силно почукване попречва на устните на Бен да достигнат моите и вниманието му се насочва към вратата. Тя се отваря и Иън влиза, стрелва ме бегло с поглед, после сепнато се заглежда в мен.
Сочи към мен, но вече е извърнал очи към Бен.
— В леглото ти има момиче.
Двамата се надигаме и сядаме. Иън скланя глава и присвива очи към мен.
— Почакай. Вече сме се срещали. Фалън, нали?
Няма да лъжа, приятно ми е, че брат му ме помни. Не че лицето ми лесно се забравя. Но той не беше длъжен да помни името ми, а го помнеше, което можеше единствено да означава, че момичета не посещават често леглото на Бен.
— Много мило от твоя страна, че си дошла — казва Иън. — Гладна ли си? Аз дойдох, за да кажа на Бен, че вечерята е сервирана.
Бен тежко въздъхва, докато става от леглото.
— Нека отгатна. Претоплена манджа от онези в хладилника?
Иън клати глава.
— На Тейт й се дояде пица, затова поръчахме.
— Слава богу! — Бен ме тегли за ръката. — Да вървим да ядем.
Глава 13
— Правилно ли съм разбрал? — пита удивено Майлс, гледайки през масата към мен и Фалън. — Вие сте се блокирали взаимно в социалните медии. Не знаете телефонните си номера, нямате никакви контакти. Но се срещате всяка година, откакто сте били на осемнайсет?
— Шантаво, нали? — мърмори Фалън и оставя чашата си на масата.
— Прилича малко на „Безсъници в Сиатъл“ — отбелязва Тейт.
Аз тутакси клатя глава.
— Нищо подобно. Те се уговориха да се срещнат само веднъж.