— Вярно. Тогава на „Винаги в същия ден“. Онзи филм с Ан Хатауей?
Отново отхвърлям сравнението й.
— Не, там двамата се виждат в един конкретен ден всяка година, но през останалата част от годината общуват нормално. Фалън и аз не поддържаме никаква връзка.
Не знам защо толкова се защитавам. Сигурно е естествено писателите да бранят сюжетите си, когато ги сравняват с идеите на други творци, дори и съвсем невинно. Но нашата история с Фалън е единствена по рода си и аз се чувствам като неин защитник. Всъщност ревностен защитник.
— И кога ще престанете? Или възнамерявате да продължите по този начин до края на живота си?
Фалън ме поглежда и се усмихва.
— Ще спрем, когато станем на двайсет и три.
— И защо на двайсет и три? — диви се Иън.
Фалън отговаря на следващите въпроси, с които ни обсипват, затова аз се възползвам от възможността да се извиня, за да си долея питие. Облягам се на плота и от кухнята ги наблюдавам как общуват.
Щастлив съм, че тя е тук. Имам чувството, че присъствието й някак си облекчава общата ни болка. Тя не е била свързана с Кайл по никакъв начин, така че никой не се опитва да ходи, както се казва, на пръсти около нея. Фалън е като глътка свеж въздух, от който всички толкова се нуждаехме през тази седмица. Знам, че вече й благодарих, задето дойде днес, но един ден ще й разкажа точно колко много означава за мен идването й тук.
Тя ме поглежда от мястото си и когато забелязва леката усмивка на лицето ми, се извинява и идва в кухнята.
Цялото ми тяло се отпуска, когато ръцете й се плъзват около талията ми. Тя целува ръката ми, сетне сподавя една прозявка.
— Уморена ли си?
Фалън ме гледа и кимва.
— Да. Още съм по нюйоркско време, а там вече минава полунощ. Имаш ли нещо против да ползвам душа ти, преди да си легнем?
Докосвам устните й с пръст.
— Имаш нещо между зъбите. — Тя отваря уста и аз махам от зъба й нещо, което прилича на късче пипер. — Готово, вече е чисто — заявявам и й лепвам кратка целувка. — И да, можеш да използваш душа ми. Кажи ми, ако се нуждаеш от помощ. — Смигвам й, а в този миг Иън приближава към нас, обляга се на плота и се взира смаяно в мен.
— Да не би току-що да изчопли нещо от зъбите й?
Не отвръщам нищо, защото не знам как ще изтълкува отговора ми.
— Сериозно питам — казва той и сега гледа към Фалън. — Да не би той току-що да изчопли нещо от зъбите ти?
Тя нерешително кимва.
— Леле! — самодоволно се ухилва Иън. — Моят брат е влюбен в теб.
Усещам как Фалън застива до мен.
— Да бе, това изобщо не е неловко — подмятам саркастично.
Иън клати глава с лукава усмивка.
— Няма нищо неловко, Бен. Много е мило. Ти си влюбен.
— Престани — срязвам го.
Иън се смее безгрижно и за пръв път аз нямам нищо против да ме дразни. За пръв път от два дни в къщата сякаш се диша по-леко.
— Хората не правят противни неща, освен ако не са влюбени — обажда се Тейт от масата. — Това е доказан факт. Пише го в интернет или някъде там.
Сграбчвам ръката на Фалън и я повличам през кухнята, по-далеч от закачките им.
— Лека нощ, хора. Фалън има неотложни хигиенни проблеми, с които трябва да й помогна.
Чувам ги да се смеят, докато излизаме от кухнята и се изкачваме заедно по стълбището.
На път към стаята ми.
Където ще прекараме нощта.
Заедно.
В моето легло.
Трудно е да знам, че няма да я видя още една година, така че нямам представа колко далеч е готова да стигне. Мисля, че всичко ще зависи от това доколко далеч е стигала в миналото с други момчета.
Разбира се, не желая да си я представям с някой друг, но нали в това е смисълът на нашите ежегодни срещи. Искам да съм сигурен, че Фалън изживява всичко, което трябва да преживее едно момиче на нейната възраст, а това означава да опознава различни хора. Но всяка нощ аз затварям очи и егоистично се моля тя да спи сама в леглото си.
Искам да я попитам за това, но не съм сигурен как да започна.
Отварям вратата на спалнята и я следвам вътре. Усещането е различно, когато влизам в стаята с Фалън. Сякаш в атмосферата е стаено очакване, което трябва да се сбъдне, преди утре сутринта да излезем от стаята. Разговори, които трябва да проведем. Тела, които трябва да се докоснат. Умове, които трябва да отдъхнат. И недостатъчно време да се вмести всичко изброено, преди Фалън да ме напусне за още една година.
Затварям и заключвам вратата зад гърба си. Тя застава с лице към леглото, вдига косата си и я прихваща с ластичето за коса, което през целия ден беше около китката й. Възползвам се от мига, за да се полюбувам на съвършената извивка на шията й. Пристъпвам напред и я прегръщам през кръста, за да докосна с устни тази извивка. Обсипвам с нежни целувки шията от рамото до ухото й и обратно. Кожата й настръхва и аз я целувам, горд, че аз съм причината за тази възбуда. Тя издава тих звук, нещо между въздишка и стон.