— Значи ти си момичето, за което Бен пише?
Кутията застива пред устните ми. Шокирана съм, че тя знае за това. Изглежда никой от присъстващите на вечерята не знаеше за неговата книга. Кимвам отново и отпивам от содата.
Джордин се усмихва насила, свежда поглед към ръцете си и преплита пръсти върху барплота.
— Той е страхотен писател — казва тя. — Мисля, че тази книга ще стане велика. Идеята е много интересна.
Аз се прокашлям, надявайки се, че тя няма да долови смайването в гласа ми.
— Чела ли си я?
— Само отделни откъси — отвръща Джордин и отново се усмихва. — Бен наистина много старателно подбира кои части ми е позволено да чета, но аз имам магистърска степен по английски, така че той понякога пита за мнението ми.
Отпивам още една глътка, просто за да не започна да я разпитвам. Искам да й задам много въпроси, но не желая тя да узнае, че не съм прочела нито дума от книгата.
— Кайл беше много щастлив, когато Бен подписа договора с агента. — Очите й се замъглиха, когато споменава мъртвия си съпруг.
Аз отмествам поглед встрани.
Агент?
Защото той не ми е казал, че е подписал договор с агент?
— Как е той? — пита Джордин.
— Бен?
Тя кимва.
— Всъщност още не съм говорила с никого. Знам, че е егоистично от моя страна, защото не съм единствената, която страда. Просто…
Слагам ръка върху нейната и я стискам.
— Той е добре. И разбира, Джордин. Всички разбират.
Тя изтрива една сълза със салфетката. Гърдите ми се стягат като я гледам как се опитва да се държи. Страдам за нея, особено след като знам с какво й предстои да се бори съвсем сама.
— Просто се чувствам зле. През последните няколко дни толкова се бях потопила в болката от загубата, че дори не си помислих как ще се отрази случилото се на Иън и Бен. Имам предвид, че те живеят тук. А сега им се натриса и една жена, която скоро ще роди. Последното, което искам, е те да се чувстват задължени да ми помагат, но… Наистина не искам да се връщам в Невада. Не мога отново да живея с мама, когато домът ми е тук. Аз просто… — Тя притиска ръце към лицето си. — Не знам какво да правя. Не искам да съм в тежест на никого, но се страхувам, че няма да се справя сама.
Прегръщам я и тя се разплаква на гърдите ми. Нямах представа, че Джордин не желае да се върне да живее с майка си. Питам се дали Бен го знае.
— Джордин.
И двете вдигаме глава, когато Бен изрича името й. Той стои на прага на кухнята със смутено изражение. Когато го поглежда, Джордин се разридава още по-силно. Той приближава към нея и я прегръща, а аз ставам и заобикалям бара, за да не ги притеснявам.
— Ти никъде няма да ходиш, ясно ли е? — успокоява я той. — Ти си моя сестра. Ти си сестра на Иън. И нашият племенник ще отрасне в дома, в който двамата с Кайл сте избрали да живеете. — Отдръпва се и отмята кичур коса от лицето й. — Обещай ми, че ще ни позволиш да ти помогнем.
Джордин кимва и изтрива още сълзи. Едва успява да промълви „благодаря“ между риданията.
Повече не мога да я гледам как плаче. Самата аз едва се сдържам да не избухна в сълзи, само заради това, че разбирам страха й. Хуквам нагоре по стълбите, обратно в стаята на Бен, където мога да събера мислите си. В главата ми е пълен хаос, но най-вече преобладава страхът. Боя се, че Бен взема прибързано решение. Страхувам се, че ако му кажа колко силно копнея той да се премести в Ню Йорк, той наистина ще го направи, а очевидно снаха му се нуждае от него тук. Да не споменавам вероятността да се откаже от книгата. Имам чувството, че колкото по-правдива е историята, толкова по-големи са шансовете да продаде книгата. Да, бих била щастлива да започнем нашата връзка незабавно, но не това беше договорката ни в началото. Ако просто зарежем нашата идея по средата, без да продължим да се срещаме на девети ноември, Бен ще се откаже от това, което агентът му очевидно смята, че може да излезе. Една прекрасна книга.
Не мога да повярвам, че той има агент.
Това е огромна стъпка и аз не разбирам защо Бен не ми е казал. Колкото и да ми се иска да повярвам, че той ще бъде щастлив и без да завърши книгата, аз се боя, че той взема толкова важно решение, основавайки се на емоциите от последните няколко дни. Последното, което искам за него, е да избере да се премести на другия край на страната, а после да съжалява, че го е направил. Разбира се, бих дала всичко на света, за да съм с Бен всеки ден, но още по-силно искам той да е щастлив с решението, което ще вземе. Знам, че три години за нас са много дълго очакване, но тези три години могат изключително много да повлияят на успеха му като писател. Фактът, че нашата история е истинска, може да я направи привлекателна за читателите и макар че още нищо не съм прочела от ръкописа, съм сигурна, че Бен трябва да завърши книгата си.