Не желая да бъда причината той да не довърши започнатото. Ще минат години, той ще си спомни миналата нощ и ще се пита дали не е направил погрешен избор. Възможно е нашите съдби пак да бъдат същите и накрая двамата пак да бъдем заедно, но тези три години на очакване са необходими, за да може Бен да напише книгата, която бе обещал.
Той изцяло промени моя живот. Ако не беше Бен, не мисля, че някога щях да възвърна самоувереността си. Знам, че нямаше да имам смелостта да отида дори на едно прослушване. Присъствието на Бен в живота ми дори само един ден в годината оказа толкова положително влияние върху мен, че ще се намразя, ако направя точно противоположното за него.
А за капак и случилото се през последните десет минути. Бен не може да се премести в Ню Йорк, защото семейството му се нуждае от него сега повече от всякога. Джордин ще има нужда от него тук много повече, отколкото аз от него в Ню Йорк. Двамата с Иън са длъжни да бъдат тук с нея и аз нямам намерение да бъда тази, която ще го убеди да изостави снаха си точно в този момент.
Грабвам телефона си и се обаждам за такси, докато не съм размислила.
Глава 15
Затварям вратата на стаята на Джордин, когато чувам стъпките на Фалън надолу по стълбите. Завивам зад ъгъла и я пресрещам. Тя ахва и притиска длан към сърцето си.
— Стресна ме — казва и слиза от последното стъпало. — Как е тя?
Стрелвам поглед надолу по коридора към стаята на Джордин. — По-добре — отвръщам. — Мисля, че пицата помогна.
Фалън разбиращо се усмихва.
— Не пицата й е помогнала да се почувства по-добре, Бен. — Фалън прави още две стъпки, този път към входната врата. Най-после забелязвам чантата на рамото й и обувките на краката. Тя изглежда готова да си тръгне.
Фалън се суети и пристъпва от крак на крак. Свива рамене, сякаш съм й задал въпрос, сетне поглежда обратно към мен.
— По-рано…
— Фалън — прекъсвам я. — Моля те, недей да размисляш.
Тя потръпва, извива очи нагоре, после ги насочва надясно, като че ли се опитва да сдържи сълзите си. Тя не е размислила. Не може да го направи. Спускам се към нея и улавям двете й ръце.
— Моля те. Можем да се справим. Може би аз няма да мога да се преместя веднага, но ще го направя. Просто първо трябва да уредя всичко тук.
Фалън стиска ръцете ми и въздъхва.
— Джордин каза, че си намерил агент. — Гласът й звучи малко засегнато и тя има право да се обижда. Трябваше да й го кажа, преди да го чуе от някой друг, но днес съзнанието ми беше заето с други мисли.
Кимвам.
— Да, преди два месеца. Представих идеята за книгата на неколцина литературни агенти и този наистина я хареса. — Осъзнавам накъде клони всичко това, затова клатя глава. — Това няма значение, Фалън. Мога да напиша нещо друго.
Върху стената пробягва лъч светлина от фаровете на кола и тя поглежда през рамо. Таксито й е тук.
— Моля те — подхващам настойчиво. — Поне ми дай телефонния си номер. Утре ще ти се обадя и все нещо ще измислим, става ли? — Опитвам се да говоря със спокоен и обнадеждаващ тон, въпреки че ми е трудно да прикрия паниката, надигаща се в гърдите ми.
Фалън ме поглежда, в очите й се чете нещо като съжаление.
— Последните два дни бяха прекалено емоционални, Бен. Не е честно от моя страна да ти позволявам точно в този момент да вземаш подобно решение. — Тя притиска устни към бузата ми, после се насочва към входната врата. Аз я следвам навън, решен да не й позволя толкова бързо да размисли.
Когато приближава таксито, тя се извръща към мен с непоколебимо изражение на лицето.
— Никога няма да си простя, ако не те окуража да следваш мечтите си, както ти ме призова да следвам моите. Моля те, не искай от мен да бъда причината да се откажеш от тях. Не е справедливо.
Долавям отчаяната молба в думите й, затова всичките ми доводи засядат на гърлото. Фалън ме прегръща и притиска лице към врата ми. Аз я държа здраво, надявайки се, че ако почувства каква силна нужда имам тя да остане с мен, ще размисли. Ала тя не го прави. Пуска ме и отваря вратата на таксито.
Никога досега не съм изпитвал желание да използвам физическа сила с някое момиче, но сега ми се иска да я поваля на земята и да я държа, докато таксито си замине.
— Ще дойда догодина — обещава тя. — Искам да се запозная с племенника ти. Ще се срещнем отново в ресторанта, нали? По същото време, на същото място.