Какво?
Нима двамата не преживяхме едно и също през последните осем часа?
Да не би да е паднала по стълбите и да си е ударила главата?
Не, няма да се съглася с това. Тя е луда, ако мисли, че ще й дам пет и ще й кажа, че ще се видим догодина. Тръсвам категорично глава и захлопвам вратата на таксито, за да не й позволя да се качи.
— Не, Фалън. Не можеш да кажеш, че ме обичаш и после да си вземеш думите обратно, защото мислиш, че любовта ти не е най-доброто за мен. Така не става.
Тя е слисана от думите ми. Мисля, че е очаквала да я пусна да си отиде без съпротива, ала тя не е от тези момичета, за които подбираш битките си, отказвайки се от маловажните, за да спестиш сили за по-главната. Тя е момиче, за което се сражаваш до самия край.
Фалън обляга гръб на таксито и скръства ръце пред гърдите си. Очите й са съсредоточени върху асфалта под краката й, но моите са вперени в нея.
— Бен — подхваща тя, гласът й е едва доловим шепот. — Не е нужно да живееш в Ню Йорк. Ти трябва да бъдеш тук. Аз само ще те разсейвам и ти никога няма да довършиш книгата си. Остават само още три години. Ако ни е писано да сме заедно, три години са нищо.
Аз се засмивам, но смехът ми е кратък и без капка веселие.
— Да ни е писано да сме заедно? Чуваш ли се какво говориш? Това не е една от твоите вълшебни приказки, Фалън. Това е реалният живот и в реалния свят трябва да си съдереш задника, за да живееш дълго и щастливо! — Впивам пръсти в тила си и отстъпвам назад, опитвайки се да овладея разочарованието си, но то напира и струи от всяка моя пора, щом си помисля с каква лекота тя е готова да се качи в това такси, след като знае, че няма да ме види цяла година. — Когато откриеш любовта, ти не само я приемаш. Ти я сграбчваш с две ръце и правиш всичко по силите си, за да не я изгубиш. Не можеш просто така да си тръгнеш и да очакваш че тя ще се съхрани и ще чака, докато бъдеш готова за нея.
Не знам откъде се взе всичко това. Никога досега не съм бил ядосан, но сега съм толкова дяволски бесен, защото адски боли. Боли ме, след като знам какво споделихме преди малко горе в стаята ми, а после, след кратък размисъл, тя решава, че това не означава нищо за нея. Че аз не означавам нищо за нея
Очите й се разширяват и тя ме наблюдава как се боря с всяка емоция, на която навярно е способен един мъж. Тази седмица беше изпълнена с тях. От смъртта на Кайл, до разговора с Фалън вчера сутринта, появата й на прага ми, моят срив в обятията й и накрая завършекът — любовта, на която се отдадохме в моето легло. Ако трябва да начертая графика на емоциите си през тази седмица, линията ще бъде на зигзаг.
Фалън гледа към таксито, докато обмисля решението си. Аз пристъпвам напред, слагам ръце върху раменете й и я заставям да съсредоточи вниманието си върху мен.
— Не зарязвай всичко това.
Тя въздъхва и раменете й се отпускат.
— Бен, аз не зарязвам нищо. Не правя нищо, за което не сме се съгласили още първия ден, когато се запознахме. Аз съм тази, която се придържа към правилата. Разбрахме се за пет години. И да, имаше малка засечка в твоята стая, когато едва не нарушихме…
— Засечка? — прекъсвам я и соча към къщата. — Нима ти току-що нарече решението ни да започнем сериозна връзка… засечка?
Тя тутакси добива разкаян вид, ала аз не искам извинението й. Очевидно съм сгрешил, защото когато се любих с нея, знаех, че случващото се между нас е нещо, за чието съществуване повечето хора дори не подозират. И ако тя поне малко бе почувствала същото, за нищо на света нямаше да изрече тези думи.
Стомахът ми се свива и аз едва се сдържам да не се превия от болка. Но вместо това стоя изправен и й предлагам последен шанс да докаже, че преживяното през изминалия ден е било взаимно.
Вземам лицето й в длани и пръстите ми обхващат тила й. Плъзвам палци по страните й и я заставям да ме погледне. Докосвам я нежно — толкова нежно, доколкото изобщо е възможно. Тя преглъща и аз виждам, че промяната в поведението ми я изнервя.
— Фалън — заговорвам, стараейки се гласът ми да звучи спокойно и искрено. — Не ми пука за книгата. Дори не искам да я завърша. Интересуваш ме единствено ти. Да бъда всеки ден с теб. Да те виждам всеки ден. Аз все още продължавам да се влюбвам в теб. Но ако ти не желаеш окончателно да се влюбиш в мен, тогава трябва да ми го кажеш още сега. Искаш ли да бъда част от твоя живот, много повече, отколкото само един девети ноември? Ако кажеш „не“, ще се обърна и ще се прибера в къщата и всичко ще бъда така, както преди вчера да дойдеш тук. Ще продължа да пиша книгата и ние ще се срещнем догодина. Но ако кажеш „да“… ако ми кажеш, че искаш да прекараш с мен всеки ден от календара през тази година, докато се влюбваш в мен, тогава ще те целуна. И обещавам, че целувката ще заслужи единайсет. Ще изживея с теб всеки ден след днешния, доказвайки ти, че си направила правилния избор.