Ръцете ми обгръщат здраво лицето й. Очите й остават приковани в моите.
И в този миг една сълза бавно се образува в окото й и се търкулва надолу по бузата. Тя клати глава.
— Бен, ти не можеш…
— Да или не, Фалън. Това е всичко, което искам да чуя.
Моля те, кажи „да“. Моля те, кажи ми, че още не си свършила да се влюбваш в мен.
— Тази година трябва да бъдеш тук, със семейството си. Разбираш го не по-зле от мен, Бен. Последното, което ни е нужно, е връзка по телефона. А точно това ще се случи, защото ние ще прекарваме всяка свободна секунда в разговори, вместо да се съсредоточим върху целите си. Ще променим всичко, само за да бъдем заедно, а не бива да става така. Още не. Трябва да довършим започнатото.
Оставям думите й да влязат през едното ми ухо и да излязат през другото, защото не това е отговорът, който искам да чуя. Навеждам се, докато очите ни не се оказват на едно ниво.
— Да или не?
Тя поема пресекливо дъх. И после, след неумел опит да прозвучи искрено, казва:
— Не. Не, Бен. Върни се обратно в къщата и завърши своята книга.
Още една сълза се търкулва, ала този път от моето око.
Отстъпвам назад и я пускам. След като се качва на задната седалка в таксито, Фалън сваля прозореца, но аз не поглеждам лицето й. Взирам се в асфалта под краката си, изпълнен с желанието земята да се разцепи и изцяло да ме погълне.
— Единственото, което искам най-много от всичко, Бен, е целият свят да ти се присмива. — Долавям сълзите в гласа й. — А това няма да се случи, ако не сторя за теб същото, което ти направи за мен в деня, когато се запознахме. Ти ме остави да си отида. Ти ме окуражи да замина. И аз искам същото за теб. Искам да последваш страстта си, а не сърцето.
Колата започва да дава на заден и за частица от секундата си мисля, че Фалън навярно ще проумее колко сбъркани са приоритетите й, защото тя е моята страст. Книгата беше просто предлог.
Замислям се дали да не затичам след нея — да й устроя представление, достойно за роман. Можех да преследвам таксито и когато спре, да отваря вратата, да я грабна в прегръдките си и да й призная, че я обичам. Че съм свършил да се влюбвам в нея почти веднага, след като започнах, защото това беше стремителен полет от горе до долу. Профучаване. Мигновение. Мигновена любов.
Но тя ненавижда мигновената любов. Очевидно ненавижда и полумигновената любов, и бавната любов, и любовта с бързината на охлюв, и любовта като цяло, и…
— Мамка му!
Проклинам празната улица, защото този път получавам точно това, което заслужавам.
ЧЕТВЪРТИ ДЕВЕТИ НОЕМВРИ
Глава 16
Не съм била толкова нервна дори през нощта, когато ме извикаха да дублирам. Дойдох с един час по-рано, но нашето сепаре вече беше заето, когато пристигнах тази сутрин, затова избрах следващото до него.
Потропвам с пръсти по масата и гледам към вратата всеки път, когато някой влиза или излиза.
Нямам представа как ще започна този разговор. Как да му кажа, че в мига, в който потеглих с таксито миналата година, знаех, че съм направила най-голямата грешка в живота си? Как да му кажа, че взех онова решение в последната минута за негово добро? Че мислех, че ако му кажа, че не искам да се влюбя в него, по някакъв начин му помагам? И най-важното: как да му съобщя, че се върнах обратно в Лос Анджелис само заради него? Е, не точно само заради него. Преди няколко месеца направих огромна промяна в кариерата си.
Докато работех в общинския театър, мнозина актьори ме молеха да им помагам с ролите, защото бяха убедени в таланта ми. Предполагам, може да се каже, че в известен смисъл ги учех на актьорско майсторство. Изпитвах огромна радост и удовлетворение от работата си и след време осъзнах, че да помагам на актьорите с ролите им ми доставя много по-голямо удоволствие, отколкото когато бях актриса.
Нужни бяха няколко месеца, за да приема, че навярно вече моята цел не беше да стана актриса. Хората се променят. Те порастват. Страстите се развиват и моите се превърнаха в желание да помагам на другите да развиват своите таланти.