Проучих театралните школи в цялата страна, но мама, Амбър и да, Бен, живееха в Лос Анджелис, така че никак не ми беше трудно кой град да избера в крайна сметка.
Колкото и да се съмнявах в решението си да не се съглася да бъда с Бен миналата година, знам че в дългосрочна перспектива то беше правилно. Никога не съм била толкова сигурна в избора на кариера, както съм сега, и не съм уверена дали това щеше да се случи, ако Бен присъстваше за постоянно в живота ми. Затова въпреки грешките, които допуснах, не съжалявам за нищо. Мисля, че всичко се подреди така, както трябваше.
Но както двамата с Бен вероятно можем да свидетелстваме, много неща могат да се променят за една година, затова се страхувам, че той може да е размислил. Той дори може вече да не желае да бъде с мен, както искаше миналата година. Може все още да ми е толкова сърдит, че дори да не дойде на срещата.
Но ако трябва да съм честна, не съм нервна заради това.
Нервна съм, защото знам, че ще дойде. Бен винаги идва. Но тази година нямам представа какви са нашите отношения. Миналата година се разделихме много зле и вината за това е изцяло моя, но Бен трябва да разбере, че ако той беше на мое място, би сторил същото за мен. Ако аз му бях направила такова важно заявление насред толкова силно страдание, Бен навярно щеше да признае, че може би не е най-подходящият момент да се вземат решения, способни да променят целия ти живот. И той със сигурност не би могъл да ме обвинява, задето го подтикнах да остане и да помогне на семейството си. Брат му току-що беше умрял. Снаха му се нуждаеше от него. Племенникът му щеше да има нужда от него. Така че моят избор беше правилен. Той щеше да направи същото за мен. Бен просто го прие прекалено навътре заради емоционалната седмица, която бе преживял.
Почти съм убедена, че миналогодишната ми поява без предупреждение беше лоша идея. Имам чувството, че присъствието ми в дома му навреди повече, отколкото помогна.
Мислите ми прекъсват, когато една ръка се отпуска върху рамото ми. Вдигам глава, очаквайки да видя Бен. И го виждам… но не само Бен. Това е Бен с… бебе.
Неговият племенник.
Разбирам го веднага, защото момченцето има очите на Бен. Очите на Кайл.
Всичко ми се стоварва наведнъж и аз се опитвам да осъзная всичко поотделно. Първо, фактът, че Бен дойде. И той ми се усмихва, когато ставам, за да го прегърна. Това е достатъчно да изтръгне от гърдите ми огромна въздишка на облекчение.
Второ, ръката му е обвита около момченцето, а главичката му е положена върху гърдите на Бен. Като го виждам с племенника му на ръце, за сетен път се убеждавам, че всеки от нас е взел правилното решение миналата година, независимо дали Бен тогава беше съгласен, или не.
Надявах се по някое време днес да се запозная с племенника му, но мислех, че ще имам възможност първо да поговоря насаме с Бен за случилото се миналата година. Ала мога да изчакам. Особено заради толкова сладко бебе.
Момченцето стеснително ми се усмихва и аз откривам в него много от чертите на Джордин. То почти поравно прилича на Джордин и на Кайл. Питам се как ли се чувства тя… да вижда толкова много от Кайл, когато погледне сина си.
Когато Бен ме освобождава от прегръдката си, се усмихва на момченцето.
— Фалън, бих искал да ти представя моя племенник, Оливър. — Улавя малката китка на Оливър и я размахва към мен. — Оливър, това е Фалън.
Вдигам ръка и Оливър тутакси ми протяга ръчички. Изненадана, аз го поемам на ръце и го притеглям към мен по същия начин, както преди малко бе направил Бен. Изминало е доста време, откакто съм държала дете на ръце, но предпочитам племенникът на Бен да се радва, че е при мен, отколкото да плаче.
— Той харесва хубавите момичета — смигва ми Бен и го пуска, след като поемам детето. — Ей сега ще донеса високо столче.
Бен се отдалечава, а аз сядам обратно на мястото си и поставям Оливър върху масата пред мен.
— Виж се само колко си сладък — казвам му аз. И той наистина е такъв. Прилича на щастливо бебе и аз се радвам за Джордин. Но въпреки това в сърцето ми се прокрадва тъга, когато се сещам, че Кайл никога няма да види сина си. Пропъждам мисълта, когато Бен се връща с детско столче.
Той го закрепва в ъгъла на сепарето, сетне намества Оливър в него. Аз дори не съм забелязала торбата с памперси, преметната през рамото на Бен, докато той не я сваля, за да седне. Той рови в торбата, докато не намира кутията със зърнена закуска и изсипва една шепа върху масата пред Оливър, но преди това избърсва масата. През цялото време Бен разговаря с Оливър като с връстник. Не му говори по бебешки и ще излъжа, ако кажа, че не съм очарована да го наблюдавам как общува с момченцето като с равен.