Бен наистина обича децата. Това е впечатляващо. И… донякъде секси.
— На колко е?
— Десет месеца — отвръща Бен. — Роди се на Нова година. Няколко седмици по-рано, но той беше добре.
— Значи целият свят празнува рождения му ден с фойерверки, също като твоя?
Бен се усмихва.
— Знаеш ли, досега не ми е хрумвало. — Оливър си играе с парченцата корнфлейкс пред него, напълно доволен, че не е център на вниманието. Което е утешително, защото може би двамата с Бен ще можем сериозно да поговорим, въпреки компанията на племенника му.
Бен потяга ръка през масата и стиска моята, а в гърдите ми се разгаря пламък дори от този обикновен жест.
— Наистина се радвам да те видя, Фалън — промълвява той и погалва леко с палец моя. — Наистина много се радвам.
Искреността в очите му ме изпълва с желание да скоча през масата и да го целуна право насред ресторанта. Той не ме мрази. Не ми е сърдит. Имам чувството, че за пръв път от цяла година съм поела глътка свеж въздух.
Обръщам длан, за да задържа ръката му, но в същия миг Бен се отдръпва, за да побутне парченцата корнфлейкс по-близо до Оливър.
— Извинявай, но се наложи да го взема със себе си. Джордин днес е на работа, а бавачката се обади в последната минута, че не може да дойде да го гледа.
— Всичко е наред — уверявам го. И наистина е така. Приятно ми е да наблюдавам как се занимава с Оливър. Това е още една, непозната за мен, черта от характера му. — Как е Джордин?
— Добре — отвръща Бен и кимва, сякаш се опитва да убеди сам себе си в това. — Наистина е добре. Тя е такава невероятна майка. Кайл щеше да се гордее с нея. — Изрече последното изречение по-тихо. — Ами ти? Как е Ню Йорк?
Не знам какво да отговоря. Не смятам, че е подходящият момент да говоря за това, така че отбягвам въпроса.
— Винаги е толкова странно — сменям темата. — Да те видя за пръв път през годината. Никога не знам какво да кажа или направя. — Лъжа. Преди никога не е било странно, но благодарение на миналата година, днес се чувствам неловко.
Бен се пресяга през масата, отпуска ръка върху китката ми и леко я стиска.
— Аз също съм нервен — успокоява ме той. Погледът му се спира върху ръцете ни, после той отдръпва своята и прочиства гърлото си. Много е мило, че се опитва да се държи благоприличие пред Оливър. — Поръча ли вече? — Той взема менюто и няколко секунди безмълвно се взира в него, но аз виждам, че не го чете.
Бен е по-нервен, отколкото би трябвало, но миналогодишната ни раздяла беше доста мъчителна. Притеснявам се, че не нервите го измъчват, а може би известна горчивина. Знам, че миналата година го нараних, но Бен със сигурност е разполагал с достатъчно време, за да разбере защо постъпих така. И се надявам да е осъзнал, че да си тръгна от него, когато му беше толкова болно, беше много по-трудно за мен, отколкото за него. Прекарах цялата изминала година с натежало сърце, защото постоянно мислех за това.
И двамата си поръчахме нещо за ядене, а Бен се погрижи да донесат и картофено пюре за Оливър, което ми се стори очарователно. Опитвам се да разсея напрежението с лек разговор. Разказвам му как съм решила, че новата цел в живота ми е да открия школа за таланти. Той се усмихна и заяви, че вече не съм Фалън Преломницата. Попитах го какво е новото ми име, а той ме погледна замислено и отвърна: Фалън Учителката. Хареса ми как прозвуча.
Той ми сподели, че през май се е дипломирал от колежа, което ме натъжи, защото не съм била с него на церемонията, но знам, че в бъдеще ще има много подобни случаи. Ще отида на церемонията, когато получи научна степен, защото той казва, че точно над това работи в момента. Бен е получил работа като сътрудник на свободна практика към едно онлайн списание и решил да продължи кариерата си с магистърска програма със специалност техническа документация.
По време на нашия разговор той пъха с лъжичка картофено пюре в устата на Оливър. Момченцето трие очички и изглежда така, сякаш ще заспи на столчето.
— Той вече казва ли някои думички?
Бен се усмихва на Оливър и гали с ръка малката му главичка.
— Две-три. Сигурен съм, че ги произнася случайно. Най-вече бъбри безсмислици. — Бен се засмива и додава: — Макар че вече изрече първата си ругатня. През нощта оставяме в стаята му бебефон и миналата седмица съвсем ясно го чухме да казва „мамка му“. Малкият господин започва от рано. — Той пощипва игриво бебето по бузката. Оливър му се усмихва и в този миг изведнъж ме осенява прозрение.