Бен се държи с Оливър като баща със сина си.
Оливър гледа Бен, сякаш му е баща.
Бен говори за себе си и Джордин като „нас“.
И те държат в стаята на Оливър бебефон през нощта… което означава… Двамата споделят една спалня?
Поемам рязко дъх, когато чувствам как целият ми свят се преобръща. Сграбчвам ръба на масата, щом всичко си идва на мястото.
Чувствам се като пълна глупачка.
Бен тутакси забелязва промяната в поведението ми и когато погледите ни се срещат, той бавно клати глава, осъзнавайки, че се е изпуснал.
— Фалън — подхваща тихо. Но повече не произнася нито дума. Става му ясно, че съм разбрала и не прави нищо, за да опровергае предположението ми. Върху лицето му се изписва извинително изражение.
А мен ме пробожда мигновена ревност.
Нарастваща, яростна, безумна ревност. Принудена съм да стана от мястото си и да хукна към тоалетната, защото не желая той да разбере как тази новина напълно ме е унищожила само за няколко секунди. Бен вика след мен, но аз не спирам. Благодарна съм, че Оливър е с него, защото сега той не може да хукне след мен.
Притичвам право към умивалника и се хващам за ръба, взирайки се в огледалото.
Успокой се, Фалън. Не плачи. Ще излееш мъката си у дома.
Не съм подготвена за това. Нямам представа как ще се справя. Имам чувството, че сърцето ми буквално е разбито, разцепва се на две, кърви в гърдите ми, изпълва дробовете ми с кръв и не мога да дишам.
Става по-трудно да сдържам сълзите си, когато вратата на тоалетната се отваря и после се захлопва. Вдигам поглед и виждам Бен с Оливър на ръце, който ме гледа с огромно съжаление.
Затварям очи, за да не виждам отражението му в огледалото. Оборвам глава върху гърдите си и се разридавам.
Глава 17
Не исках Фалън да разбере по този начин. Смятах да й разкажа всичко, при това скоро, но исках първо да я подготвя. Не че очаквах новината за новите ни отношения с Джордин да разбие сърцето й. Всъщност мислех, че шансовете Фалън да бъде щастлива за мен са много по-големи от вероятността тя да се разстрои. Не съм предполагал, че може да реагира по този начин. Защо се държи така, сякаш й пука, след като миналата година съвсем ясно ми даде да разбера, че не се интересува от нищо друго, освен от нашето споразумение?
Но съдейки по реакцията й, е очевидно, че действително й пука. Че винаги й е пукало. Ала поради някаква незнайна причина, тя отказа да бъде с мен, когато най-силно се нуждаех от нея.
Опитвам се да запазя самообладание, защото държа Оливър, ала всяка част от мен иска да падне на колене и да крещи.
Правя няколко нерешителни крачки напред, докато се озовавам точно зад гърба й. Нежно хващам с ръка лакътя й с намерението да я обърна, но тя отблъсква ръката ми и отива в другия край на тоалетната. Грабва хартиена кърпа и изтрива очите си, все още с гръб към мен.
— Не съм искал да се случи. — Думите неволно се отронват от устата ми, като че ли някак си могат да я успокоят. Тутакси ми се иска да ги взема обратно. Няма значение, че Фалън остави огромна дупка в сърцето ми и аз не съм виновен, задето някой се е наместил в нея. Няма значение, че двамата с Джордин бяхме опустошени от смъртта на Кайл. Няма значение, че между нас нищо не се бе случило преди раждането на Оливър. Няма значение, че никога няма да почувствам същата връзка с Джордин, както с Фалън, но Оливър запълва нашите отношения с всичко, което им липсва.
Единственото, което има значение за Фалън, е неочакваният обрат в нашата история. Обрат, който никой не беше предвидил. Обрат, който никой от нас дори не бе желал. И обрат, за който Фалън частично е виновна. Трябва да го помня. Колкото и да я боли сега, тя ме нарани не по-малко — ако не и повече — когато избра Ню Йорк пред мен.
Свеждам поглед към Оливър и виждам, че главичката му е отпусната на гърдите ми, а очите му са затворени. Отдавна мина времето за сутрешната му дрямка, затова го намествам по-удобно в ръцете си. Всеки път, когато го погледна, сърцето ми набъбва от чувства. Съвсем различни са от тези, които Фалън или Джордин могат някога да събудят. Трябва да помня и това. Случилото се не засяга нито една от двете. Засяга това малко момченцето в ръцете ми и това, което е най-добро за него. Той е единственият, който има значение, и аз си го повтарям от месеци. Мислех, че това малко напомняне ще ми помогне да преживея разговора с Фалън, но сега не съм толкова сигурен.