Фалън поема дълбоко дъх и го изпуска, преди да се обърне. Когато очите й срещат моите, виждам каква голяма част от нея току-що съм разрушил. Инстинктивната ми реакция е да оправя всичко, да й призная какви са истинските ми чувства. Че в онзи миг, когато за пръв път целунах Джордин, не бях нищо друго, освен пълна развалина.
Всъщност бях пълна развалина от секундата, в която Фалън замина с таксито миналата година.
— Обичаш ли я? — Фалън тутакси закрива уста с ръка и клати глава, съжалявайки, че е задала въпроса. — Моля те, не отговаряй. — Тя пристъпва към мен и забива поглед в пода. — Трябва да вървя — казва, докато минава покрай мен.
Отстъпвам назад, докато не притискам с гръб вратата, за да не й позволя да излезе.
— Не и така. Моля те, не си тръгвай още. Дай ми възможност да обясня.
Не мога да я оставя да си отиде, без да е разбрала цялата ситуация. Но още повече се надявам, че тя ще обясни какво, по дяволите, се случи миналата година и защо тя се държи така, сякаш новината наистина й причинява болка.
— Да обясниш какво? — пита тя тихо. — Искаш да стоя тук и да те слушам как ми обясняваш, че не си имал намерение да се влюбваш в жената на брат си? Очакваш да споря с теб, когато ми кажеш, че вече не става дума за това, което ти искаш, а как ще е по-добре за племенника ти? Очакваш да ти се извиня, задето миналата година те излъгах, че не искам да те обичам?
Всяка дума от последното изречение, излязла от устата й, ляга като огромен камък върху мен, потапяйки ме на дъното на отчаянието. Тя ме е излъгала?
— Разбирам всичко, Бен. Вината е моя. Аз съм тази, която си тръгна миналата година, когато ти искаше да ме обичаш.
Фалън се опитва да ме заобиколи и да стигне дръжката на вратата, но аз се премествам, за да й запреча изхода. Привличам я към себе си, обвивам свободната си ръка около тила й и притискам лицето й към рамото си. Долепям устни до главата й, стараейки се да не мисля за чувствата, които събужда у мен, докато я държа в обятията си. Фалън сграбчва плата на ризата ми и аз усещам, че тя отново плаче. Искам да я придърпам по-близо към гърдите си, но Оливър ми пречи да го направя и не само физически.
Искам да й кажа нещо, което ще я утеши, но в същото време съм изпълнен с огромен гняв към нея. За това колко безгрижно захвърли сърцето ми миналата година, когато й го дадох. И как отново прави това, когато вече е прекалено късно.
Прекалено късно.
Оливър започва да се върти в ръцете ми и аз съм принуден да я пусна, за да не се събуди. Тя използва възможността да се промъкне покрай мен и да изтича през вратата.
Излизам след нея и я гледам как грабва чантата си и се отправя към изхода. Бързам към сепарето и вземам торбата с памперсите. Поръчаната храна все още е на масата, но уверено мога да кажа, че няма да я изядем. Хвърлям няколко банкноти на масата и излизам на улицата.
Фалън стои до една кола и рови в чантата си. Когато вади ключовете, аз вече съм до нея. Измъквам ключовете от ръката й и отивам при моята кола, паркирана точно до нейната.
— Бен! — крещи тя. — Дай ми ключовете!
Отключвам колата си и завъртам стартера. Смъквам прозорците, сетне нагласям Оливър в детската седалка. След като се уверявам, че той все още спи, се връщам при нейната кола.
— Не може просто да си тръгнеш, изпълнена с ненавист към мен — заявявам и пъхам ключовете в ръката й. — Не и след всичко, което имаше между нас…
— Аз не те ненавиждам, Бен — прекъсва ме тя. Гласът й пресеква обидено, а по страните й продължават да се стичат сълзи. — Това беше част от нашето споразумение, нали? — Фалън почти сърдито избърсва сълзите си и продължава: — Ние живеем живота си. Срещаме се с други хора. Влюбваме се в съпругите на мъртвите си братя. И накрая виждаме какво ще се случи. Е, ние стигнахме до края, Бен. Малко по-рано, но това определено е краят.
Отмествам поглед встрани, прекалено засрамен, за да срещна нейния.
— Ние все още имаме две години, Фалън. Не сме длъжни да приключваме днес.
Тя клати глава.
— Знам, че обещах, но… не мога. За нищо на света не мога да се заставя отново да преживея това. Ти нямаш представа какво чувствам — отронва тя, притиснала ръка към гърдите си.
— Всъщност, Фалън, знам точно какво чувстваш.
Пронизвам я с поглед; искам тя да разбере, че няма да поема цялата вина. Ако миналата година тя не си беше тръгнала, оставяйки ме съвършено разбит, аз нямаше да прекарам по-голяма част от годината, изпълнен с яд и обида. Никога нямаше да започна връзка с някого — най-малко с Джордин — и да изложа на риск това, което бихме могли да имаме двамата с Фалън. Но аз мислех, че Фалън изпитва само малка част от това, което аз чувствам към нея.