Тя няма представа как бе разбила сърцето ми. Няма представа каква подкрепа беше за мен Джордин, когато Фалън ме заряза. А аз бях опора на Джордин, след като Кайл не беше до нея. И след като изгубихме хората, които и двамата обичахме, чак по-късно, когато ни свърза Оливър… не го бяхме планирали. Дори не съм сигурен, че го исках. Но то се случи и сега аз съм единственият баща, който Оливър познава. И защо сега всичко ми се струва толкова погрешно? Защо имам чувството, че още повече прецаках живота си?
Фалън ме отблъсква и се опитва да отвори вратата на колата си. И в този момент имам чувството, че са забили юмрук в корема ми.
Не мога да дишам.
Не знам защо чак сега го забелязвам. Улавям ръката й и я стискам, преди тя да успее да отвори вратата. Мълчаливата ми молба я принуждава да спре и да ме погледне.
Хвърлям кратък поглед към колата, сетне отново го насочвам към нея.
— Защо си дошла днес с кола?
За миг тя се смущава, сетне клати глава.
— Така се бяхме договорили. Днес е девети ноември.
Стискам още по-силно ръката й.
— Именно. Обикновено, когато се срещаме, идваш направо от летището. Защо си с кола, а не с такси?
Тя се взира в мен, виждам поражението в погледа й.
— Аз се върнах — свива Фалън рамене. — Изненада.
Думите й се забиват като нож гърдите ми и аз потръпвам.
— Кога?
— Миналия месец.
Облягам се на колата и заравям лице в шепи, опитвайки се да запазя самообладание. Дойдох днес тук с надеждата да получа яснота. Надявайки се, че срещата с Фалън ще прекрати войната, бушуваща в мен, след като започна връзката ми с Джордин.
И именно яснота получавам. От секундата, когато влязох в ресторанта и я видях, предишното чувство отново се пробуди в гърдите ми. Това, което никога не съм изпитвал към друго момиче. Чувство, което толкова ме ужасява, че ми се струва, че сърцето ми всеки миг ще се пръсне.
Никога не съм изпитвал подобно чувство към друг, освен към Фалън, но все още не знам дали това е достатъчно, за да се промени всичко. Защото Фалън беше права, когато каза, че не става дума за това, което аз искам. Всичко е заради доброто на Оливър. Но дори и това оправдание вече не изглежда логично, когато стоя пред единственото момиче, което някога ме е карало да се чувствам така.
Сега, когато Оливър спи дълбоко в колата и ръцете ми вече са свободни, аз притеглям Фалън към себе си. Отчаяно я прегръщам, защото имам нужда да я почувствам до себе си. Затварям очи и се опитвам да измисля думите, които ще оправят всичко, ала единствените думи, които ми идват на ума, са тези, които не бива да изричам.
— Как позволихме това да се случи?
В мига, в който въпросът изскача от устата ми, осъзнавам, че съм несправедлив към Джордин. Но Джордин също не е честна с мен, защото никога няма да ме обича така, както обичаше Кайл. И тя трябва да знае, че аз никога няма да изпитвам към нея това, което чувствам към Фалън.
Фалън се опитва да се изскубне, но аз здраво я държа.
— Почакай. Моля те, само още един въпрос.
Тя се отпуска и остава в обятията ми.
— Заради мен ли се върна в Лос Анджелис? Заради нас?
Веднага щом й задавам въпроса, усещам как тя изпуска въздух като спукан балон. Усещам бесните удари на сърцето си в гърдите. Тя не отрича и аз я прегръщам още по-силно.
— Фалън — прошепвам. — Господи, Фалън. Повдигам брадичката й и я заставям да ме погледне. — Обичаш ли ме?
Очите й се разширяват от страх, като че ли не знае как да отговори на този въпрос. Или може би въпросът я плаши, защото тя знае точно какво изпитва към мен, но не иска да се чувства по този начин. Отново я питам. Този път умолявам.
— Моля те. Не мога да взема това решение, докато не се уверя, че чувствата ни са взаимни.
Тя се взира многозначително в очите ми и непреклонно клати глава.
— Няма да си съпернича с жена, която сама отглежда детето си, Бен. Няма да съм тази, която ще те отнеме от нея, след всичко, което вече е преживяла. Така че не се безпокой, не е нужно да вземаш никакво решение. Аз вече го направих.
Тя се опитва да се шмугне покрай мен, но аз обхващам лицето й с длани и отново я умолявам с поглед. Виждам решителност в очите й, дори преди да заговоря.
— Моля те — шепна. — Не го прави отново. Няма да можем да се справим, ако ти отново си тръгнеш.
Тя раздразнено ме поглежда.
— Този път ти не ми даде възможност за избор, Бен. Ти дойде влюбен в друга жена. Ти споделяш леглото с друга жена. Ръцете ти докосват друга, не мен. Устните ти мълвят обещания на друга, не на мен. И без значение чия е вината — дали моя, задето миналата година си тръгнах, или твоя, задето не си разбрал, че го направих за твое добро — нищо няма да се промени. Станалото — станало. — Тя се изплъзва от ръцете ми, отваря вратата на колата си и ме поглежда през натежали от сълзите мигли. — Те са късметлии, че те имат. Ти наистина си прекрасен баща за него, Бен.