С тези думи Фалън влиза в колата, абсолютно неподозираща, че след миг ще отнесе сърцето ми със себе си. Стоя там, застинал, неспособен да я спра. Неспособен да говоря. Неспособен да моля. Защото знам, че каквото и да кажа, то нищо няма да промени. Във всеки случай не и днес. Не и докато не оправя цялата каша в живота си.
Тя смъква прозореца и изтрива още една сълза от бузата си.
— Следващата година няма да дойда на срещата. Съжалявам, ако това съсипе книгата ти, но просто повече не мога да се виждам с теб.
Тя не може окончателно да се откаже. Вкопчвам се във вратата и се накланям през отворения прозорец.
— Майната й на книгата, Фалън. Книгата никога не е била важна. Всичко беше заради теб и винаги ще бъде.
Фалън се взира мълчаливо в мен. После вдига прозореца и потегля, без дори да намали скоростта, когато удрям с юмруци по багажника и тичам след нея, докато вече не мога.
— Мамка му! — крещя, ритайки чакъла под краката си. Ритам го отново и се надига облак прах. — По дяволите!
Как сега ще мога да се върна при Джордин, когато вече нямам сърце, което да й дам?
ПЕТИ ДЕВЕТИ НОЕМВРИ
Глава 18
По-рано, когато мислех за събитията в живота ми, мислено ги разделях на преди пожара и след пожара.
Вече не го правя. Не защото пораснах и помъдрях. Всъщност е тъкмо обратното, защото сега разделям живота си на два периода: преди Бентън Джеймс Кеслър и след Бентън Джеймс Кеслър.
Жалко е, знам. И още повече, че вече измина една година след като пътищата ни с Бен се разделиха, а аз продължавам да мисля за него толкова често, както преди периода след Бентън Джеймс Кеслър. Но не е толкова лесно да изхвърля от мислите си човека, който толкова силно бе повлиял върху живота ми.
Не му желая злото. Особено след като видях колко изтерзан беше от решението си, когато миналата година се разделихме. Сигурна съм, че ако се бях разплакала и го бях помолила да избере мен, той щеше да го стори. Но аз никога не бих искала да съм с някого, защото е трябвало да моля за това. А и изобщо не желая да съм с някого, ако съществува дори най-малката вероятност за присъствието на трети в картинката. Любовта трябва да бъде между двама души, а ако не е, предпочитам да се оттегля, вместо да се съревновавам.
Не съм човек, който вярва, че за всичко случващо се има причина, затова отказвам да приема, че е било предопределено от съдбата да не бъдем заедно. Ако вярвах в това, тогава трябваше да повярвам, че е било предопределено Кайл да умре толкова млад. Предпочитам да вярвам, че лошите неща просто се случват.
Да пострадаш по време на пожар? Понякога се случват лоши неща.
Да изгубиш кариерата си? Понякога се случват лоши неща.
Да изгубиш любовта на живота си заради вдовица с бебе? Понякога се случват лоши неща.
Последното, в което искам да вярвам, е, че животът ми вече е бил предначертан и аз нямам думата за това къде или с кого ще бъда в крайна сметка. Но ако това действително е така и животът ми е предрешен, без значение какъв избор ще направя, тогава какво значение има дали тази вечер ще изляза от апартамента?
Никакво. Но Амбър изглежда смята, че има голямо.
— Не можеш да стоиш тук, потънала в униние.
— Не съм потънала в униние.
— Напротив, потънала си.
— Не съм.
— Тогава защо не излезеш с нас?
— Не искам да бъда нежеланият трети.
— Тогава се обади на Теди.
— Тиодор — поправям я.
— Знаеш, че не мога да го наричам Тиодор със сериозна физиономия. Името би трябвало да е запазено за членовете на кралското семейство.
Надявах се, че Амбър ще свикне с името му. Вече няколко пъти излизам с него, а тя всеки път не пропуска да го изтъкне. Приятелката ми вижда раздразнението на лицето ми, затова продължава да се защитава.