Бен се размърдва. Той наистина ухае много приятно. Поне така мисля. От доста време не съм седяла толкова близо до мъж, така че уханието може да е нещо нормално.
— Добре, че тя е на осемнайсет — отвръща Бен. — На тази възраст родителското мнение какво да прави с живота си вече няма толкова голямо значение.
Знам, че Бен само играе роля, но досега никой не се е застъпвал така за мен. Заради това имам чувството, че дробовете ми се стягат. Глупави дробове.
— Не е мнение, когато става дума за професионална реализация — подхваща баща ми дълбокомислено. — Това е факт. Достатъчно дълго съм бил в този бизнес, за да знам кога някой трябва да слезе от сцената.
Аз рязко извъртам глава към баща ми, но в същия миг ръката на Бен се стяга върху рамото ми.
— Да слезе? — повтаря Бен. — Вие наистина ли съвсем сериозно казахте — на глас, — че дъщеря ви трябва да се откаже?
Баща ми завърта очи, скръства ръце пред гърдите си и впива кръвнишки поглед в Бен. Бен сваля ръка от рамото ми, заема същата поза като на баща ми и на свой ред се втренчва свирепо в него.
Господи, толкова е неловко. И толкова удивително. Никога не съм виждала баща си да се държи така. И никога не съм го виждала толкова мигновено да възненавиди някого.
— Слушай, Бен. — Той изрича името с неприкрито отвращение, минавайки на „ти“. — Не е нужно да пълниш главата на Фалън с глупости, само защото си развълнуван от перспективата да имаш мацка на разположение на Източния бряг.
О, боже. Нима баща ми току-що ме нарече мацка на разположение за този младеж? Аз зяпвам от изумление, докато той продължава.
— Моята дъщеря е умна. Тя е корава. Тя приема, че кариерата, за която се е трудила през целия си живот, вече е невъзможна, след като… — Той махва с ръка към мен. — Сега, когато тя…
Той няма сили да завърши изречението и върху лицето му пробягва сянка на разкаяние. Знам точно какво ще каже. През последните две години е казвал всичко друго, освен това.
Само преди две години аз бях една от най-обещаващите тийнейджърски актриси, но след като огънят обезобрази лицето ми, студиото прекрати договора ми. Мисля, че той повече скърби за това, че вече не е баща на изгряваща актриса, отколкото за това, че едва не изгуби дъщеря си, заради пожара, причинен от неговото нехайство.
След като договорът ми бе прекратен, ние никога повече не сме обсъждали възможността отново да играя. Ние изобщо рядко разговаряхме за каквото и да било. От баща, който в продължение на година и половина прекарваше всеки ден с мен на снимачната площадка, той се превърна в баща, който виждам може би веднъж на месец.
Така че проклета да съм, ако не го принудя да довърши изречението си. Две години го чакам да признае, че тъкмо външността ми е причината за провала на кариерата ми. До днешния ден това беше само мълчаливо предположение. Ние никога не говорим защо повече не играя. Обсъждаме само факта, че не играя. И щом е подхванал тази тема, би било добре да го чуя да признава, че огънят разруши не само моето бъдеще на актриса, но и нашите отношения. Той няма ни най-малка представа как да бъде мой баща след като вече не е мой наставник по актьорско майсторство и агент.
Взирам се в него с присвити очи.
— Довърши изречението, татко.
Той клати глава, опитвайки се да избегне темата. Аз повдигам вежда, предизвиквайки го да продължи.
— Наистина ли искаш да го обсъждаме точно в този момент? — Поглежда към Бен с надеждата да използва измисленото ми гадже като буфер.
— Всъщност да, искам.
Баща ми затваря очи и тежко въздъхва. Когато отново ги отваря, се накланя напред и сплита ръце върху масата.
— Знаеш, че за мен ти си красива, Фалън. Престани да изопачаваш думите ми. Просто това е бизнес с много по-високи стандарти от тези на един баща и не ни остава нищо друго, освен да го приемем. Всъщност аз мислех, че вече сме го приели — додава той и стрелва възмутен поглед в посока на Бен.
Аз прехапвам бузата си от вътрешната страна, за да не кажа нещо, за което после ще съжалявам. Винаги съм знаела истината. Когато за пръв път видях отражението си в болничното огледало, знаех че всичко е свършило. Но не бях подготвена да чуя как баща ми признава на глас, че трябва да престана да преследвам мечтата си.
— Еха — мърмори Бен под нос. — Това беше… — Гледа баща ми и клати отвратено глава. — Вие сте неин баща.
Ако не знаех истината, бих се заклела, че гримасата върху лицето му е искрена, а не само част от представлението му.