Бен присвива очи.
— Да не би да си пияна?
— Подпийнала. Има огромна разлика. Как е Джордин? — Не знам защо изрекох името й с такава злоба. Изобщо не й се сърдя. Добре де, може би съвсем малко. Но не много, защото Оливър е такова сладко хлапе и е трудно да те е яд на някой, който е успял да роди толкова готино момченце.
Бен въздъхва и за секунда отмества поглед встрани.
— Джордин е добре. Те са добре.
Чудесно. Радвам се за тях. Радвам се за Оливър и за тяхното очарователно, шибано малко семейство.
— Това е супер, Бен. Трябва да се връщам при кавалера си. — Опитвам се да се шмугна покрай него, но той се накланя по-близо, приклещвайки ме до стената. Челото му се допира до слепоочието ми. Въздиша. Дъхът, отронил се от устните му, погалва косата ми и аз с все сили стискам очи.
— Не се дръж така — шепне той в ухото ми. — Днес преминах през истински ад, докато се опитвах да те открия.
Свивам се, защото от думите му стомахът ми се стяга на възел. Той плъзва ръце зад гърба ми и ме притегля към себе си. Струва ми се по-силен. И по-мускулест. Тази година той вече е истински мъж. Аз се сковавам до гърдите му, докато му задавам следващия въпрос.
— Все още ли си с нея?
Лицето му тутакси добива огорчено изражение.
— Познаваш ме достатъчно добре, Фалън. Ако имах гадже, със сигурност сега нямаше да стоя тук, опитвайки се да те убедя да дойдеш у дома с мен. — Бен следи реакцията на лицето ми, изпива всяка моя черта с пламналите си от желание очи. Опитвам се да не обръщам внимание, но той е плътно прилепнал към мен, а бедрото ми е заседнало между краката му. Съдейки по изгарящата коравина, притисната към бедрото ми, страстта му е истинска.
Да го чувствам отново така — устата му опасно близо до моята — ми напомня за нощта, която прекарах с него. Единствената нощ, когато позволих на мъж напълно да ме погълне, ведно със сърцето, тялото и душата… И споменът за онова, което той стори с мен през онази нощ, едва не ме заставя да изскимтя.
Но аз съм по-силна от хормоните си. Трябва да бъда. Не мога да му позволя отново да разбие сърцето ми, което още не се е излекувало от предишния път. Раните все още са толкова пресни, сякаш Бен ги отваря с голи ръце и забива нокти в тях.
— Ела у дома с мен — шепне той.
Не. Не, не, не, Фалън.
Клатя енергично глава в отрицателен жест, за да не би случайно да помисли, че се съгласявам.
— Не, Бен. Не. Изминалата година беше най-трудната в живота ми. Не можеш да очакваш, че просто ще се хвърля в обятията ти, само защото си се появил тази вечер.
Той прокарва кокалчетата на ръката си по скулата ми.
— Не го очаквам, Фалън. Но се моля за това. Всяка нощ, паднал на колене пред всеки бог, който пожелае да ме чуе.
Имам чувството, че думите му проникват през гръдния ми кош и изсмукват всичкия въздух от дробовете ми. Затварям очи, когато дъхът му погалва брадичката ми. Той се възползва от уединението и моята слабост и аз искам да го ударя заради това, но първо жадувам да разбера дали Бен все още е същият на вкус. Дали езикът му се движи, както преди. Дали пак ще ме докосва така, сякаш това е привилегия.
Отзад ме подпира стената, а отпред Бен, но въпреки това когато ръката му се отпуска върху бедрото ми и пръстите му бавно повдигат края на полата, имам чувството, че ще се срутя на пода. Трябва да обсъдим толкова много неща, но поради някаква причина тялото ми иска устата ми да остане затворена, за да продължи ръката му да се движи. Толкова силно ми липсваше докосването му и макар да се опитвам да се освободя и да изтръгна Бен от сърцето и мислите си, не съм сигурна, че някога ще изпитвам толкова силно физическо привличане към друг мъж. Никой не може да ме накара да се чувствам толкова желана, както го прави Бен. Това ми липсваше. Липсва ми как ме гледа, как ме докосва, как ме кара да се изпълвам с увереността, че белезите ми са съвършенство, а не недостатък. Трудно е да се откажеш от това чувство, без значение колко страдах заради случилото се миналата година.
— Бен — прошепвам, ала не в знак на протест, както възнамерявах. Той заравя лице в шията ми, вдъхва уханието ми и аз забравям за всякакви протести. Главата ми се отмята назад върху стената и ръката му се плъзва по задната част на бедрото ми. Пръстите му закачат ръба на гащичките ми и когато усещам, че се промъкват под плата, цялото ми тяло потреперва. Принудена съм да притисна лице към рамото му и да се вкопча в ризата му, за да остана права. Той само докосна дупето ми, а краката ми вече се подкосяват. Би трябвало да се засрамя от себе си.