Той се отдръпва назад, съвсем малко, само за да погледне през рамо. Не знам кого или какво гледа, но когато се уверява, че няма никой зад нас, се протяга вдясно от мен — към една врата. Натиска дръжката и тя поддава. Бен не губи нито секунда. Сграбчва ме за талията и ме бута към вратата в тъмна стая. Вратата се затваря зад нас, заглушавайки звука на музиката.
Сега чувам колко тежко дишам. Направо се задъхвам. Но той също. Чувам го точно пред мен, но не мога да го видя. Чувам го как опипва наоколо. В помещението е тъмно като в рог и отсъствието на стена зад мен и разстоянието между Бен и мен ме карат да се чувствам празна.
Но в следващия миг ръцете му отново се обвиват около кръста ми.
— Склад — казва той и ме побутва, докато гърбът ми не се опира о вратата. — Идеално. — И сетне отново усещам дъха му върху устните си, последван от устата му, която докосва моята. В мига, в който го усещам — електрическия заряд, който се изстрелва от устата му и пронизва всеки нерв в тялото ми — го блъскам в гърдите.
— Спри! — изричам, гласът ми звучи по-високо, отколкото през цялата вечер, тъй като сме далеч от грохота на музиката. Ръката му отново е там, където беше преди… закача ръба на гащичките ми… заставя ме да затворя очи, сякаш има значение в царящия мрак.
— Опитвам се — шепне той, заравяйки свободната си ръка в косата ми. Бен стиска тила ми. — Помоли ме още веднъж.
Отварям уста, за да повторя протеста си, но ме посрещат топлина, език и устни, които знаят как да действат заедно. Вместо твърдото „спри“, от устните ми се изтръгва стон, а ръката ми се заравя в косата му, дърпаща, отблъскваща, нерешителна.
Бен се притиска към мен, пъхва крака си между моите. Целува ме толкова диво, а мозъкът ми е толкова замаян от магията, която твори езикът му, че не забелязвам кога ръката му се е придвижила отпред, между бедрата ми. Знам, че трябва да го спра. Трябва да го отблъсна и да го накарам да обясни, но точно сега усещането на ръката му е толкова приятно. Краката ми се напрягат и аз сграбчвам с едната си ръка ръкава на ризата му, а с другата дърпам косата му, откъсвайки го от устата ми, за да мога да дишам. Успявам да си поема дълбоко дъх, преди устата му отново да завладее моята, още по-жадна от преди.
И ръката му. О, господи, пръстите му бавно обхождат триъгълника между слабините ми. Отново простенвам. Два пъти. Бен откъсва за миг устни от моите, за да чуе стенанията ми, когато ме гали отпред.
Краката ми омекват. Не съм подозирала, че тялото ми е способно да реагира така. Мисля, че току-що обиквам тялото си малко повече.
— Исусе, Фалън — проронва Бен, дишайки тежко пред устата ми. — Толкова си влажна.
Колкото и възхитително да е да го чуя, не мога да сдържа смеха си. Тутакси притискам длан към устата си, но вече е прекалено късно. Той е чул смеха ми в разгара на най-опияняващото съблазняване, в което някога съм участвала.
Бен притиска чело към слепоочието ми и аз чувам тихия му смях. Устата му се долепва до ухото ми и кълна се, долавям усмивката в гласа му, когато промърморва:
— Господи, толкова адски ми липсваше.
Само това признание ми въздейства много по-силно, отколкото всичко, което бе казал тази вечер. Не знам дали защото за секунда ние отново бяхме предишните Фалън и Бен, или защото той отдръпва ръката си и ме притегля в най-сърцераздирателната прегръдка. Челото му се опира о моето и аз почти искам той да продължи с физическите ласки, защото така е много по-просто, отколкото да се изправим срещу бурята от емоции.
Колкото и да ми се иска отново да почувствам ръцете му, аз се боя, че провалям всичко. Не знам какво да правя. Не знам дали да му позволя толкова лесно да се върне в живота ми, защото събирането би трябвало да е също толкова тежко, както и раздялата, а ми се струва, че така е твърде просто за него. Мисля, че се нуждая от време. В момента не се чувствам способна да взема такова решение.
— Фалън — изрича той с нисък глас.
— Да? — издишвам аз.
— Ела у дома с мен. Трябва да говоря с теб, но не желая да го правя тук.
Отново се връщаме към това. Започвам да се питам дали Бен е толкова настоятелен, защото до края на девети ноември остават само няколко часа и той иска да навакса за целия ден, или иска да съм с него през всички следващи дни.
Шаря с пръсти зад гърба си, търсейки дръжката на вратата. Щом я напипвам, отблъсквам Бен от себе си и отварям вратата. Когато се измъквам навън, ръката му хваща десния ми лакът, а нечия друга ръка — левия. Ахвам, когато погледът ми среща този на Амбър.
— Търсех те — изрича приятелката ми укорително. — Какво правиш в… — Тя млъква, когато вижда Бен зад гърба ми. — Извинете, че прекъсвам вълнуващата ви среща, но Теди се безпокои за теб.