Тя ме гледа, сякаш е разочарована от решението ми да се натискам в тъмния склад с Бен, докато кавалерът ми се намира в същия бар и о, боже, като се замисля сега за това, постъпката ми наистина е отвратителна.
— По дяволите! — изругавам. — Трябва да се върна на масата.
Бен се мръщи, като че ли това е последното, което е очаквал да излезе от устата ми.
— Правилно решение — подкрепя ме Амбър, докато оглежда Бен.
Той може да ме намери по-късно. Налага се да се върна на масата, преди Тиодор да разбере колко съм жалка. Следвам Амбър обратно към сепарето, но за щастие, наоколо е достатъчно шумно, за да чуя какво ми казва. Но съм сигурна, че ми чете конско. Едва успяваме да се настаним отново на местата си, когато Бен издърпва един стол в края на масата и се пльосва върху него.
Тиодор ме прегръща през раменете и се навежда към мен.
— Добре ли си?
Изстисквам бегла усмивка и кимвам, но това е всичко, което правя, защото Бен изглежда така, сякаш всеки миг ще пропълзи по масата и ще откъсне от раменете ми ръката на Тиодор.
Намествам се така, за да не си помисли Тиодор, че поощрявам изявите на близост. Накланям се напред, по-далеч от ръката му, сякаш искам да кажа нещо на Амбър. Но тъкмо отварям уста и ръката на Бен започва да гали коляното ми под масата. Тутакси го стрелвам с поглед, но той най-невинно ме гледа.
За щастие, Глен изцяло е окупирал вниманието на Тиодор, така че той не забелязва как цялото ми тяло се напряга. Пръстите на Бен продължават нагоре по бедрото ми, затова се протягам под масата и первам ръката му. Той се усмихва и се обляга назад в стола.
— И така — подхваща Амбър, насочвайки вниманието си към Бен, — тъй като се запознахме с теб само преди петнайсет минути и не знаем абсолютно нищо за теб, а и никога преди не сме се срещали с теб и сме напълно непознати, защо не ни разкажеш за себе си? С какво се занимаваш? Тиодор казва, че си писател, вярно ли е? Пишеш ли нещо интересно? Може би любовна история? Как върви писането?
Изритвам Амбър под масата. Не може ли да е още по-очебийна?
Бен се смее, а след като Амбър току-що е задала най-непреднамерения въпрос на света, Тиодор и Глен се вторачват в Бен в очакване на отговора.
— Ами — казва Бен и се изправя на стола, — всъщност, да, аз съм писател. Макар че през тази година преживях много тежък творчески блокаж. Наистина ужасен. Не съм написал нито дума през всичките триста шейсет и пет дни. Но колкото и да е странно, мисля, че преди няколко минути ме осени страхотно вдъхновение.
— Представям си — мърмори Амбър и върти очи.
Навеждам се напред, решена да се присъединя към този загадъчен разговор.
— Знаеш ли, Бен, творческият блокаж може да е много коварно нещо. Само защото преди няколко минути те е осенило вдъхновение, не означава, че ще е за постоянно.
Той се преструва, че обмисля коментара ми за миг, но после клати глава.
— Не, не, разпознавам вдъхновението, когато го получа. И съм сигурен, че това, което изпитах преди няколко минути, беше едно от най-страхотните вдъхновения, спохождали някога човешко същество.
Повдигам вежда.
— Границата между увереността и самонадеяността е много тънка.
На свой ред Бен също повдига вежда, а ръката му се връща върху бедрото ми под масата и аз мигом застивам.
— Е, в такъв случай аз прекрачвам тази граница, сякаш е бедрото на дългонога брюнетка.
О, мили боже, какви думи!
Глен прихва, но Тиодор се накланя напред, за да привлече вниманието на Бен.
— Имам чичо в Нантъкет, който публикува книга. Това е доста тежък труд…
— Тиодор — прекъсва го Бен. — Струваш ми се… готин тип.
— Благодаря — усмихва се Тиодор, явно поласкан.
— Нека довърша — продължава Бен и вдига предупредително пръст. — Защото сега ще ме намразиш. Аз излъгах. Не пиша дипломна работа. — Той сочи към Глен. — Този приятел ми каза по-рано днес къде да дойда тази вечер, за да намеря момичето, с което искам да прекарам остатъка от живота си. И много съжалявам, но това е твоята дама. И аз съм влюбен в нея. Истински съм влюбен в нея. С болезнена, омаломощаваща, парализираща любов. Така че, моля те приеми най-искрените ми извинения, защото тази вечер тя ще дойде с мен у дома. Надявам се. Моля се. — Бен ми хвърля сърцераздирателен поглед. — Моля те? В противен случай настоящата реч ще ме направи да изглеждам като пълен глупак, когато разказваме тази история на внуците си. — Той протяга ръка към мен, за да я поема, но аз съм замръзнала на място, както и горкият Тиодор.