Глен закрива уста в нескопосан опит да скрие пиянския си смях. За пръв път Амбър е изгубила дар слово.
— Какво е това, мамка му? — изревава Тиодор. Преди да успея да се отдръпна, Тиодор се пресяга през мен и сграбчва Бен за яката на ризата, за да го удуши или удари, или… Не съм сигурна какво прави, но аз се навеждам и изпълзявам от сепарето, за да не съм в центъра на мелето. Когато се обръщам, Тиодор се е свлякъл на колене, приклещил с ръка гърлото на Бен през масата. Бен се е вкопчил с две ръце в ръката на Тиодор, опитвайки се да се освободи от задушаващото менгеме. Очите му сякаш ще изхвръкнат от орбитите и той се взира право в мен.
— Шибан смотаняк! — крещи Тиодор.
Бен пуска едната си ръка от тази на Тиодор и ме зове с пръст да приближа. Аз пристъпвам колебливо напред. Не знам какво да направя, за да го измъкна от тази каша. Когато съм на две крачки от тях, Бен се опитва да заговори.
— Фалън — хъхри той, все още борейки се с ръката, обвита около врата му. — Ти… ти ще дойдеш ли с мен у дома, или не?
О, господи. Той е неуморим. В същото време двама здравеняци от охраната на клуба се намесват и най-после го издърпват от хватката на Тиодор. След това Бен и Тиодор биват изведени навън, а Амбър, Глен и аз ги следваме. Преди да стигнем до вратата, Амбър яко тупва Глен по рамото.
— Ти си казал на Бен къде ще бъдем тази вечер? — съска тя.
Глен разтрива ръката си.
— Ами той цъфна днес в апартамента, търсеше Фалън.
— И ти просто му каза къде ще бъде тя? — подсмихва се Амбър. Защо го направи?
— Той е забавен! — заявява Глен, сякаш това е напълно основателна причина.
Амбър ми хвърля през рамо извиняващ поглед. Аз не й казвам, че няма защо да се чувства виновна за това. Всъщност донякъде съм доволна, че Глен е казал на Бен къде ще бъда тази вечер. Приятно ми е да знам, че Бен ме е чакал четири часа в ресторанта, а след това е отишъл да ме търси в стария ми апартамент, надявайки се, че Амбър и Глен все още живеят там. Това е малко ласкателно, макар че не е достатъчно, за да заличи това, което Бен ме застави да преживея.
Щом се озоваваме на улицата, аз незабавно приближавам до Тиодор, който кръстосва тротоара с изкривено от ярост лице. Щом ме съзира, той се заковава на място и сочи към Бен.
— Това вярно ли е? — Вие двамата… мамка му, не знам. Какво сте вие? Двойка? Бивши гаджета? Как изобщо се вписвам аз в картинката или само си губя шибаното време?
Клатя глава, напълно ошашавена. Не знам как да отговоря на това, защото, честно, и аз не знам какви сме двамата с Бен. Но съвсем точно знам какво изпитвам към Тиодор, затова предполагам, че е най-добре да започна от това.
— Съжалявам — извинявам се. — Кълна се, че до тази вечер не съм говорила с него цяла година. Не искам да си мислиш, че съм се срещала едновременно с двамата, но… извинявай. Предполагам, че ми е нужно известно време, за да си изясня всичко това.
Тиодор килва глава, сякаш е потресен от чутото.
— Да си изясниш? — клати той глава. — Нямам време за подобни глупости. — Започва да се отдалечава в противоположна посока, но е достатъчно близо, за да го чуя, когато измърморва под нос. — Ти дори не си толкова хубава.
Все още се опитвам да преглътна обидата, когато зървам Бен да профучава покрай мен. Преди да успея да мигна, юмрукът му се изстрелва. Виждам как Глен хуква напред, за да се намеси, но… почакайте. Глен също удря Тиодор.
За щастие, охранителите още не са върнали вътре и тримата са разтървани, преди някой сериозно да пострада. Тиодор с все сили се опитва да се отскубне от един от охранителите, докато през цялото време засипва Бен с порой от цветисти ругатни. Междувременно Амбър, която стои до мен, се подпира на колонката с уреда за отчитане на времето за паркиране, докато разкопчава каишката на едната си обувка.
— Всички незабавно напуснете територията на заведението, ако не искате да извикаме полиция! — крещи един от охранителите.
— Задръжте! — вика Амбър и вдига пръст, докато сваля обувката си. — Аз още не съм свършила. — Държи обувката в ръка и се взира кръвнишки в Тиодор, сетне замахва назад и я запраща към него, уцелвайки го точно между краката. — Мразя тъпия ти панталон, задник такъв! — реве с цяло гърло приятелката ми. — Фалън заслужава много по-добър от теб, КАКТО И НАНТЪКЕТ!
Еха. Нямаш грешка, Амбър.
Охранителят, който държи Тиодор, го пита къде е паркирана колата му. Придружава го в тази посока, докато Амбър си прибира обувката. Другите двама охранители не пускат Бен и Глен, докато колегата им не се връща без Тиодор.