Выбрать главу

— Вие четиримата. Изчезвайте. Веднага.

Щом охранителят пуска ръката на Бен, той тича право към мен, обхваща лицето ми с длани и ме оглежда, за да повери дали не съм пострадала. Или може би иска да види какви емоции са изписани на лицето ми, не знам. Във всеки случай изглежда разтревожен.

— Добре ли си?

По успокояващия му тон разбирам, че той се безпокои да не би Тиодор да е наранил чувствата ми.

— Добре съм, Бен. Обидите на онзи тип относно външността ми нямат голямо значение, след като той доброволно е надянал онзи панталон.

— С кола ли си? — пита Глен. Въпросът е насочен към Бен. Бен кимва и отвръща:

— Да. Ще ви закарам двамата у вас.

— Тримата — уточнявам, намеквайки, че само защото той се е застъпил за мен, не означава автоматично, че ще отида с него у тях. — Трябва да ме оставиш в апартамента ми.

Амбър простенва и докосва рамото ми, когато минава покрай мен.

— Прости му вече — моли тя. — Глен най-после намери представител на мъжкия род, който наистина му харесва и ако не простиш на Бен, ще разбиеш сърцето на Глен.

Бен и Глен мълчаливо се взират в мен. Глен ме гледа с умоляващи, тъжни очи като на малко кутре, а Бен е нацупил долната си устна.

Повече не мога да се противя. Свивам пораженски рамене.

— Ами, добре тогава. Предполагам, че щом Глен те харесва, това слага край на колебанията. Трябва да дойда с теб у вас.

Бен не откъсва поглед от мен, когато протяга юмрук към Глен. Глен го удря със своя, а после двамата отпускат ръце, без да промълвят нито дума.

Когато подминавам Бен на път към паркинга, присвивам заканително очи към него.

— Обаче ще се наложи много да обясняваш. Много. И още повече да се подмазваш.

— Много ме бива и в двете — уверява ме Бен, докато върви след мен.

— И ще трябва да ми приготвиш закуска — додавам. — Обичам препържен бекон и яйца на очи.

— Ясно — кима Бен. — Обяснение, подмазване, после голи-голенички и накрая яйчица и бекон. — Прегръща ме през рамото и ме води към колата си. Отваря ми вратата, но преди да се кача, той обхваща лицето ми в шепи и притиска устни до моите. Когато се отдръпвам, съм шокирана от калейдоскопа от чувства, бушуващи върху лицето му, особено след абсурдността на последните петнайсет минути. — Няма да съжаляваш за това, Фалън. Обещавам.

Надявам се, че няма.

Бен ме целува по бузата и изчаква да вляза в колата.

Две ръце сграбчват раменете ми отзад и от задната седалка щръква лицето на Глен.

— Аз също обещавам — заявява и ме млясва шумно по бузата.

Когато потегляме от паркинга, аз се взирам през прозореца, защото не желая тези тримата да видят сълзите в очите ми.

Защото да, обидата на Тиодор не само нарани чувствата ми — това наистина беше един от най-засрамващите моменти в живота ми. Но да узная, че тези тримата, без да се замислят нито за секунда, се спуснаха да ме защитят, почти си струваше обидата.

Глава 19

БЕН

Откакто оставихме Глен и Амбър пред апартамента им, в продължение на почти километър и половина в колата цари тишина. Фалън се взира през прозореца през целия път, а аз искам тя да ме погледне. Знам, че миналата година я нараних повече, отколкото мога да си представя, и се надявам, че тя разбира, че смятам да се реванширам. Дори и да отнеме целия ми живот оттук нататък, аз ще направя всичко по силите си, за да я възмездя за страданието. Протягам се и улавям ръката й.

— Трябва да се извиня — подхващам. — Не биваше да казвам онези неща…

Тя клати глава, като безмълвно ме прекъсва.

— Не си вземай думите обратно. Мисля, че честността ти към Тиодор заслужава възхищение. Повечето мъже са твърде страхливи, за да кажат нещо подобно и без никакви обяснения биха отмъкнали момичето зад гърба на приятеля си.

Тя няма представа за какво се чувствам виновен.

— Не се извиних за това. Извинявам се, защото никога не биваше да изричам на глас, че съм влюбен в теб, след като признанието ми не беше отправено директно към теб. Ти заслужаваш много повече, отколкото косвено обяснение в любов.

Фалън ме гледа мълчаливо, сетне отново се извръща към прозореца. Аз поглеждам към пътя, после крадешком хвърлям поглед към нея. Виждам, че по лицето й се мярва усмивка, когато тя стиска ръката ми.

— Може би ако тазвечерните обяснения и подмазването са на ниво, утре ще имаш възможност за едно истинско обяснение в любов, докато ми приготвяш закуската.